* * *

Делба на двама братя

Що ми биле два брата рогьени!
Един беше Петре добър юнак,
а другиот по-мали Никола.
Петре беше, богме, оженето,
а Никола, богме, неженето.
Що имале стока незнаена -
си имале ниви и ливадье,
си имале коне хергелиня,
си имале плугове волои,
си имале коня пехливана,
си имале стадо неброено,
си имале два сиви сокола,
си имале хърти и загаре.
Се скарали два брата рагьени,
се скарали, кье да се отделят.
Отговаря Петре добър юнак:
- Еди, брате, по-млади Никола!
Ти да вземеш стока незнаена,
я кье вземам коня пехливана
и кье вземам два сиви сокола,
и кье вземам хърти и загаре.
Отговаря по-млади Никола:
- Чуеш ли ме, Петре добър юнак?
Анджак сум си, брате, неженето,
я кье вземам коня пехливана,
я кье вземам два сиви сокола,
я кье вземам хърти и загаре.
Пък си зеде Петре добър юнак,
пък си зеде коня пехливана,
пък си зеде два сиви сокола,
пък си зеде хърти и загаре
и говорит брата си Никола:
- Еди, брате, по-млади Никола!
Ти разгледай по поле широко,
да разгледаш стока незнаена,
я кье ходям у гора зелена,
белке нещо ловчок я уловям.
Си отиде по-млади Никола,
си отиде по поле широко
да разгледа стока незнаена.
Поръчуе Петре добър юнак,
поръчуе млади Петреици:
- Петреице, моя първа любо!
Ти да готвиш по-сладки ручкои,
да наточиш вино тригодишно,
да му туриш свекакви билки.
Кога кье дойдет по-млади Никола,
да го отруеш брата ми Никола.
Я кье ходям у гора зелена,
кога кье дойдам, жив да го не найдам.
Си отиде у гора зелена.
Щоми беше млада Петреица,
що им беше умна и разумна!
Уготвила по-сладки ручкои,
наточила вино тригодишно,
не турила никаква билка.
Кога дойде по-млади Никола,
си ручаа братец и сестрица.
Отговори млада Петреица:
- Еди, брате, по-млади Никола,
еве брат ти мене що наръчал:
наръчал ми я тебе да те отруам,
кога кье дойдет, жив да те не найдет.
Да дивиме сърце на брата ти.
Айде, брате, в шарена одая
да си умреш, брате, от нахвала.
Я кье разплетам мои руси коси,
кье те тъжам у тънки гласои.
Петре шета низ гора зелена,
нищо ловчок това не уловил.
Се зададе едно сиво орле,
си му пущи едното соколче,
орле кье го сокол надвасало.
Па се моли Петрей добър юнак:
- Чуеш ли ме, Петре стопанине?
Пущи ми и други сокола,
зер ме мене орле ме изяде!
Па си пущи и другиот сокол,
го фатиа това сиво орле,
го донесоа Петрей добър юнак.
Размисли се Петре добър юнак:
"Фала богу, фала единему!
Брат без брата нигде не бидуе,
а я що сум дома наръчало?"
Явна юнак коня пехливана,
право търчи у негой дворои.
Кога пойде у равни дворои,
па я пита млада Петреица:
- Петреице, млада Петреице!
Я що сум ти тебе наръчало,
дали си ми баширисало?
- Що ми рече, и я баширисаф:
ете брат ти в шарена одая,
къде лежит шарено носило.
Що ми беше Петре добър юнак,
си извади ножа самосекно
да се юнак сам себе пресече.
Ал' що беше млада Петреица,
ал' що беше умна и разумна!
Си му тури щица от челика,
го пречека ножа самосекно,
нищо зиян нему не му стори.
Па му зеде ножа самосекно:
- Айде, юнак, в шарена одая,
да молиме Бога единого,
дан' кье станет по-млади Никола!
Па влегоха в шарена одая,
си молиа Бога единого.
Скочи юнак на ноги юначки,
се фатиа два брата рогьени,
се фатиа и се загърлиа:
- Ете, брате, коня пехливана,
ете, брате, два сиви сокола,
ете, брате, хърти и загаре,
ете, брате, стока незнаена!
Све... нека е твое!
Я кье идам по поле широко
да разгледам стока незнаена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015