* * *

Делба на двама братя

Рано е ранил млад Стоян,
нахранил сиви соколи,
събуди булка хубава
и й заръки заръчал:
- Либе Петкано, Петкано,
вчера се с брата скарахме
и той ме люто наскърби
аз ще го, любе, убия!
Петкана дума Стояне:
- Недей брата си убива,
недей братска кръв пролива,
аз ще го, любе, отровя!
Послуша Стоян Петкана,
памами сиви соколи,
излезе в гори кичести.
Метнал е поглед нагоре -
в небе се орел виеше,
безгрижен, волян като цар.
Щом го й съгледал млад Стоян,
пуснал му й сокол сал един.
Изпищя сокол, вдигна се,
сбиха се на живот или смърт,
биха се нещо три часа,
с нокти си очи вадеха,
с клюна си пера скубеха,
кървави капки капеха.
Отпадна сокол, запищя,
орелът бие, надвива.
Тогава Стоян изпрати
другия сокол на помощ;
размаха сокол криле си,
впери в орела очи си,
спусна се бърже кат стрела,
на брата си помощ да даде.
След малко орел издъхваше,
от двата братя сговорни,
преди да падне, изпищя
и жално-милно продума:
- Да си проклета, майчице,
брат дет' не си ми родила,
родила и отхранила,
та сега да ми помогне!
Щом зачу това млад Стоян,
спомни си що е заръчал,
на свойто любе Петкана,
спомни си и цял потръпна.
Бързо соколи подмами
и се назад повърна,
като до порти доближи,
отдалеч силно извика:
- Я излез, любе Петкано,
та ми портите отвори
и сал две думи ми кажи -
жив ли е още моя брат?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015