* * *

Делба на двама братя

Имала мама, имала
дор двама сина близнака -
Никола и Иванчо.
Мама Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
хайд' мама да ви раздели,
дорде е жива мама ви,
да не би някак да умре,
че под провала й да остане,
каквото остана и баща ви.
Делила мама й, делила,
всичкото братски делила,
сал едно не разделила -
бащино конче хранено,
бащина сива сокола.
- Никола, синко Никола,
кончето ще да й за Иванчо,
че Иванчо й младо ергенче.
Никола жалба дожаля,
дожаля, повече доядя,
та си на нива отиде
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка умнице,
наготви топла вечеря.
Наместо шепа бял ориз,
ти турни шепа отрова -
Иванчо да си отровим,
всичкото за нас да остане -
бащино конче хранено,
бащина сива сокола.
Тодорка, булка умница,
умница, сладкодумница,
не тура шепа отрова,
най тура бял ориз
и на Иванчо думаше:
- Драгинко, драги Иванчо,
кат се батьо ти зададе,
стори се, буля, здрав-болнав,
здрав-болнав, буля, жив-умрял.
Аз ще викна, заплача:
"Драгинко, драги Иванчо,
батьо ти от нива си иде,
стани му порти отвори
и му волове изпрегни!"
Кат се Никола зададе,
Тодорка, булка умница,
умница, сладкодумница,
викнала, та заплакала
и му портето отворила.
Никола дума Тодорке:
- Аз кат ти казах на шега,
защо го, мари, извърши?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015