|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Два брата делба делили,
Петър и Павел двамата.
Всичкото братски делили,
ливади с тънки синджири,
нивите - дюлюм по дюлюм,
лозята - ред по ред делили,
парите с кантар теглили.
Най-подир са се скарали
за нищо и за никакво,
за два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Ако конете разделят -
един за други ще цвилят.
Ако сокол разделят -
един за други ще пищят.
Петър на жена си думаше:
- Петранке, севдо голяма,
аз ще да на лов да ида,
със два ми сиви сокола,
със два ми коня хранени.
А пък ти наготви гостби хубави,
сложи в тях отрова,
да си Павля отровим,
че да се от него отървем,
всичкото за нас да остане.
Петър си на лов отива
и си на небето съгледва -
един ми се орел вие.
Пусна си едното соколче
и са се двата сборили.
Соколче пищи и дума:
- Бате ле, бате Петре ле,
я ми пусни братчето,
да си двама орел победим!
Били се малко ли, много,
червени са кърви потекли.
Орелът пищи и дума:
- Проклета да си, майно льо,
дето не си ми братче отхранила
да дойде, да ми помогне,
соколи да си надвием.
Като чу Петър тез думи,
тежка му жалба дожаля
за неговото братче Павела.
Докато се Петър завърне,
Павел, като си стана,
буля му всичко му каза:
- Бате ти ми заръча
да взема, да те отровя,
всичко за нас да остане.
Пък ти се на мъртъв престори,
и аз ще те с бяло платно завия,
и ще те викна, оплаквам.
Петър се в къщи завърна
и бързаше Петранка да свари,
дано не е Павля отровила.
Като си в порти той влезе,
чу си Петранка да плаче,
да плаче и да нарежда.
Петър Петранки думаше:
- Аз ти го рекух на шега,
ти що го стори на истина,
що си ми Павля отровила?!
Като зачу Павля тез думи,
той си от носило излезе
и двамата се прегърнаха,
прегърнаха, още целунаха.
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|