* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делеха,
лозето ред по ред четяха,
нивите със синджир мереха,
ливади с тънки въжета.
Ала се братя скарали
за две ми враня кончета
и два ми врани сокола.
Ако конете разделят -
един за други цвилеха,
ако соколи разделят -
един за други пищеха.
Петър Петрани думаше:
- Петрано, аз ще на лов да излезна
с нашите сиви соколи,
хубави гостби да сготвиш,
в гостбите отрова да сложиш
и брата Павла да каниш,
хубаво да го нагостиш -
всичкото имане
за нас, Петрано, да остане.
Петър си на лов излезна,
кат си соколи пусна,
орле се в небето виеше,
като вие и говори:
- Три пъти, мале, гнездо да си вила,
три пъти да си мътила,
за мене брат да си отчувала,
та сега да ме спаси
от тия сиви сокола.
Петър, кат чу тез думи,
бърже се назад повърна
и на Петрани думаше:
- Петрано, бульо Петрано,
кат си умна разумна,
защо ме глупав послуша
да си брат си затрия -
не ща му богатството,
ни него, ни имането,
сал жив да е, прав да е!
Кат чу тез думи,
засмеяла се е Петрана,
Павла рипна, подрипна,
та си брат прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015