* * *

Делба на двама братя

Седнали са два бракя рождени,
седнали са вечер да вечерят,
пръв си дума Павел, харен юнак:
- Ой те тебе, братко, мили Петре,
дали повниш, братко, мили Петре,
какво татко пред смъртта си рече -
кога хванем с тебе да се делим,
ти да вземеш татковите ниви
и да вземеш сто дюлюма лозе,
и да вземеш сивото му стадо,
що го брои дванайсе хиляди,
а па азе, братко, ще да взема
татковите села и чифлици,
татковите тежки оружия,
и таткова коня шестокрила,
да си ходя и обихождам
татковите села и чифлици?...
Проговаря Петър, харен юнак:
- Ой те тебе, братко, мили Павле,
на теб, братко, повеке прилича
ти да вземеш ниви и ливади,
и да вземеш сто дюлюма лозе,
и да вземеш сивото ни стадо,
защо, братко, ти си се оженил,
на теб има кой измет да чини,
а пък азе, братко, ще да взема
татковите села и чифлици,
татковите тежки оружия
и таткова коня шестокрила,
да си ходя и си обихождам
татковите села и чифлици...
Па на Павел хатър му остана,
па си рани рано във неделя
и Петкани тихом си продума:
- Я ще, либе, на лов да отида,
а па тебе тука ще оставя,
тизе рано, либе, да подраниш,
та всекакви манджи да уготвиш,
и у манджи отрова да туриш,
па кат' дойде обяд да ядете,
ти да гледаш брата да отровиш,
та на назе само да остане
татковото претежко имане!
Ако, либе, това не направиш,
ще извадя твойте черни очи!
Като Павел това си издума,
па си яхна коня шестокрила
и си увзе два сиви сокола,
та във гора на лов си отиде.
Там си Павел под сенка полегна,
тамо Павел малко да почине.
Па съгледа орле, че се вие,
че се вие горе, нависоко.
Па си пусна едното соколче
да отиде, орле да улови.
И соколче при орле отиде,
но не може орле да надвие.
Па си пусна второто соколче
да отиде, на брат да помогне,
да помогне, орле да уловят.
Щом другото соколче отиде,
и орле на земня свалили,
а орлето люто си пищеше,
кат' пищеше, майка си кълнеше:
- До три пъти ти да си мътила
и я един братец да си имам,
той на мене сега да помогне -
от два бракя соколи отъмне!
Павел се е тогива завайкал:
- Какво азе с брата си направих!
Па побърза дома да си иде,
дома брата жив да си завари,
да завари, от смърт да избави.
А Петкана дома си остана,
та всекакви манджи си наготви,
па се Петър от черкова върна
и седнаха ручок да си ручат.
Па увзела Павловица млада
да го служи вино и ракия;
кога чаша на Петра подаде,
тя на скути чаша разсипала.
Петър снахи тихом си продума:
- Що ми чаша на скути разсипа?
Отговаря Павловица млада:
- Леле, браче, мили мой девере,
ти не знаеш що брат ти заръчал -
тебе, браче, я да отровя;
ако тебе азе не отровя,
той ще мене очи да извади!
На снаха си Петър отговаря:
- Хайде, снахо, мене да отровиш,
че без очи мъчно се живее!
Отговори Павловица млада:
- Не приемам тебе да отровя,
по приемам без очи да ходя,
я си имам кой мене да гледа -
девет бракя, девет братовчеда,
тия мене за хаир ще гледат,
ако азе без очи остана!...
Я почекай, браче, та да видим,
с какво сърце брат ти ще се върне.
Я си влезни в шарена одая,
и на умрел ти да се направиш!
Послуша си Петър мила снаха
и си влезна в шарена одая,
и на умрел тамо се направи,
а тя го със платно прикрила,
до глава му свещи запалила.
Па излезе Павловица млада,
па излезе Павла да си чека,
и съгледа Павел, че си иде,
че си иде, бързо коня кара,
отдалеко на Павловица дума:
- Леле, либе, мое първо либе,
давно, либе, не си ти сторила,
какво азе, либе, ти заръчах!
Павловица тихом си продума:
- Как да не съм азе го свършила,
като тизе грозно се закани,
грозно се закани очи да ми вадиш!
Я съм, либе, Петър отровила,
отровила, със платно прикрила,
до глава му свещи запалила...
Павел бързо при брат си отиде,
па си викна Павел, та заплака,
па поиска себе да убие...
Павловица тихом си продума:
- Скоро, браче, стани да си видиш,
как ще брат ти за теб да загине!
Петър тозчас от легло се вдигна,
двоица се братски прегърнаха.
Па си Павел на Петър продума:
- Я прощавай, братко, мили Петре,
какво азе пред теб съм сугрешил!
Оттогава братски заживеха,
още толкоз имот спечелиха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015