* * *

Делба на двама братя

Имала й мама, имала й
два сина, до два близнака.
Гледа ги, та ги изгледа,
растоя, та порастоя,
жени ги, та ги изжени,
дели ги, та ги раздели.
Всичко имане делиха -
жълтици с шиник мерия,
белите със половина,
току остало, остало
два коня и два сокола.
Малкият каил не стана
за тия ми врани кони
и тия сиви соколи.
Той на Петранка думаше:
- Либе Петранке, Петранке,
аз ще си ида, Петранке,
ав тея росни ливади,
враните коне да паса
и двта сиви сокола.
Тебе, либе, тука оставям,
квото ти, либе, заръчам,
ти бързо жа го извършиш!
Приготви пуйка печена
и купи върла отрова,
та брата ми да отровиш,
на нази всичко да остане!
И Петранка се нажали,
на клето сърце намили.
Тя ми не купи отрова,
на купи върла ракия,
та си брата му упои.
Брат му легна, та запа.
Тя го със платно завила
и му свещи запалила.
Малкият брат, като пасеше
тея ми два врани кони
и тея сиви соколи,
едно ми черно гарванче,
то се над него виеше
и жално-милно пищеше,
че два го орла хванали,
с човка му очи кълвали,
с крака му крила скубали.
Като гарванче грачеше,
люто майка си кълнеше:
- Провалила се, майно лю!
Три пъти да си мътила,
да ми си брат измътила,
да дойде, да ме отнеме!
А той си сповни за брат си,
па се на конче покачи,
право си у тяй отиде.
Отдалеч вика Петранка:
- Либе Петрано, Петрано,
излез ми, Петрано, отвори
и квото озарана поръчай,
дано го не си сторила!
Петрана навън излезе,
па си му дума, продума:
- Квото ми, либе, заръча,
аз го всичкото извърший.
Когато в къщи увлезе,
мъртъв намери брата си,
па ми викна, та заплака.
Брат му се от сън събуди,
па се двата прегърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015