* * *

Делба на двама братя

Два се братя делба разделили,
еден женет, а еден неженет:
женетийот Янкула войвода,
а неженетийот Никола лудо дете.
Па му велит Никола лудо дете:
- Ал' му чуеш, Янкула войвода?
Мие кье се, брате, разделиме.
Ти си женет, а я не сум женет.
Ти си имаш хубава невеста,
ти си имаш лудо мъжко дете,
кье ти даам стока богатинска,
кети даам нивя ем ливадя,
кье ти даам седем кули хазно,
кье ти даам девет авлий кони.
Я ти сакам два сиви сокола
ем ти сакам една бърза коня -
да си шетам айта по планина.
Па ми стана Янкула войвода,
още сърце не му се насити
све тая стока, що му я поклони.
Па ми стана рано на утрина,
та я вика своята невеста.
- Дали чуеш, млада Янкулице?
Да ми сготвиш манджи господарски,
да го викнеш Никола, мое брате,
сефте да му даеш лютана ракия,
по ракия манджи господарски,
а по манджи вино тригодишно,
а по вино чаша со зеера.
Да отруеш мое мило брате,
све тая стока нас да ни остане.
Па ми стана млада Янкулица,
па ми ссготви манджи господарски,
па го вика Никола, свое брате,
па го вика рано на ручега.
Сефте му даде лютана ракия,
по ракия манджи господарски,
а по манджи вино тригодишно.
Отгоори млада Янкулица:
- Дал' ме чуеш, мой мили девере,
да ти кажам едно чудно чудо,
що ми наръча твое мило брате -
я да тебе, брате, бре, отровам.
А я тоя кабул не го чинам,
али турам вакуф добър юнак.
Пък му рече Никола лудо дете:
- Моя снахо, моя мила снахо!
Мие сега лепо си ручавме,
уш по-лепо мие си попивме.
Я кье легнам на диван високи,
ти да ме покриеш с едно тънко платно,
да си пущиш коси до пояси,
да ме тъжиш тъги со гласои.
Ка кье дойдет мое мило брате,
да видиме, снахо, що кье речет.
Янкула беше низ гора зелена,
нищо ловчог не ми улоило.
Що ми видело кръстатно орленце,
ми го пущи еден сиви сокол,
сокол му се, богме, повратило:
- Ей Янкула, мои стопанине,
пущи ми го и другиот сокол!
Па му пущи и другиот сокол,
обориха кръстатно орленце.
Писна орле како люта змия:
- Леле Боже, леле мили Боже!
До вчера бевме два брата заедно,
нищо лошо не ни найдуеше,
вчера си се братя отделиме,
вчера брата ми со стрела го утепаа,
а денеска мене со соколи.
Се раздума Янкула войвода,
що ми наръча на своа невеста
да отрует негово мило брате:
"Що кье мене стока без мой брате?"
Явна коня, литна по небеси,
па ми дойде дома, търчаики.
Ко кье видат на диван високи,
къде тъжит млада Янкулица,
кье пущила коси до пояси,
тръгна сабя, сабя самосека -
да се пресече само себе.
Янкулица, умна и разумна,
му пречека сабя н' една щица,
го куртули и него, и него.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015