* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делиха,
всичко по братски делиха,
нивата със синджир мерия,
лозето китюк по китюк,
туку остана, остана,
до два ми коня хранени
и два ми сиви сокола,
не моят да ги разделя -
коня за коня цвилеше,
сокол за сокол пищеше.
Богдан Грозданка думаше:
- Либе Грозданке, Грозданке,
я ще във къра да ида
със мои сиви соколе,
дребна си лова да бира,
пък ти ми викай брата ми
да го нагостиш, напоиш
и да ми брата отровиш,
всичко бащина имане
на нази да си остане.
Стана Богдан, че отиде
и си соколи помами,
право си в къщи отиде
и си соколи разтури.
Орленце хвърка и пищи,
и си майка си кълнеше:
- Мале ле миличка,
да се провалиш, мале ле,
дето ни си пилила
два пъти във годината
и ази братец да имам,
да ме от сокол отърве,
от сокол, от страшна птица.
Постоя Богдан, послуша,
че си соколи помами,
право си дома отиде
и на Грозданка думаше:
- Либе Грозданке, Грозданке,
свърши ли тази работа,
дето аз, либе, ти рекох.
Грозданка Богдан думаше:
- Свърших га, либе, свърших га,
ей го в аята де лежи.
Стана си Богдан, че отиде,
че викна Богдан заплака:
- Брайно ле Иванчо, Иванчо,
какво направих, брайно ле.
Сълза му капна на лице,
Иван се от сън събуди.
Богдан Грозданки думаше:
- Либе Грозданке, Грозданке,
подай си, либе, ръката,
ръката да ти целуна,
че ти по хитра излези
от мен и от мойта майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015