* * *

Делба на двама братя

Ой, Павлю, Павлю, господар Павлю!
Кренал ми беше господар Павлю,
кренал ми беше лов да си лове,
лов да си лове с два соколи,
на любе си мошне наръча:
- Бре Павлювице, първо любене!
Що кье ти кажа, дали кье свръшиш?
Ти да отровиш мойю по-мал брата,
да ми остане всичка татковина.
Та ми е ошел лов да си лове.
Я Павлювица, хитра, разумна,
на девер вели, вели-говори:
- Ой ти девере, девер ергено!
Ка ми наръча твойю брата,
твойю брата, господар Павлю,
он ми наръча да те отрова,
да му остане всичка татковина.
Девер си вели, вели-говори:
- Ой ти невесто, ти милна снахо!
Аз кье побегна уф край земята,
да не загина младо-зелено.
Снаха му вели, вели-говори:
- Ой ти девере, девер ергено!
Немой си бегаш уф край земята,
слушай ме мене, що кье ти кажа:
айде си легни жив на носила,
кье те покриа с бело платно,
кье ти запаля жълтите свещи,
та беки ми се Павлю покае.
Та си е легнал жив на носила,
покрила го е с бело платно,
запалила е жълтите свещи.
Ето си иде господар Павлю,
господар Павлю от лов си иде,
нищо не може лов да си улове.
Па си полегне среди полето,
та си полегна мошне високо,
та си е видел, дека си хвръка,
дека си хвръка орле кръстатиле,
та си пущил Павел еден сокол:
само се бият, не може го свали.
Па си е писнал пиле соколово:
- Пущи си, Павлю, и другию брат!
Пущил си Павлю и другию сокол,
та си свалиха орле кръстатиле.
Орле си плаче, неке да иде.
Павлю му вели, вели-говори:
- Немой си плачи, орле кръстатиле!
Аз кье ти рана се овчо месо,
ем кье те поя се пресно млеко.
Орле му вели, вели-говори:
- Ой Павлю, Павлю, господар Павлю!
Аз не си плача, що кье ме раниш,
току си плраче моите бракя:
ние се бехме петина бракя,
та си ойдохме на силна войска -
да пиеме очи от юнаци.
Там утепаа троица бракя,
останахме си двамина бракя.
Вчера се скарахме и разделихме,
та още вчера него хванаха.
Я да си бехме двамина бракя,
ти да пратеше петина сокли,
па не можеше нас да си свалиш!
Тогай се Павлю, Павлю сетило:
"Бре, що е пиле, та за брат плаче,
що чиних азе с мойю брата?"
Загна се Павлю, силен и вилен,
силен и вилен, брат да заваре.
Отдалек иде, иде и вика:
- Бре Павлювице, първо любене!
Дали го свръши, що ти наръчах?
- Свръших, Павлю, още ка ми кажа,
ти ка йоде, азе го свръших!
Павлю се загна да я погубе,
брат му рипна от носилата
да не погубе милната снаха.
Та си станаха и двата бракя,
та си станаха, прегърнаха се,
прегърнаха се, цаливаа се.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015