* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
до два брата, два близнака,
бащино тежко имане,
нивите декар по декар,
ливадите с тънки синджири,
парите с кантар теглили,
лозята ред по ред делили,
за нищо не ми се скарали,
само ми се скарали
за два коня, за два сокола.
Конете не се делят един от друг,
конете не се делят, цвилели.
Соколите не се делят един от друг,
соколите не се делят, писукат.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, либе хубаво,
Петранке, първо венчило,
я стани заран нарано,
хубави манджи наготви,
в манджите отрова сложи,
покани брата да яде,
да яде брата, да пие,
като яде, отрови го.
Всичко имане за нази да е!
Петранка умна, разумна,
тя на Павел продума:
- Батю ти ми е заръчал
хубави манджи да сготвя,
тебе, батю, да отровя.
Жив се на умрял престори,
с бяло платно ще те завия.
Петър си конете изведе
и взема сиви соколи,
в росни ливади отиде.
Сред ливади полегна и нагоре погледна.
Черно орле се виеше,
Петър си сокол изпусна,
силна се борба почна,
орлето сокол надвива.
Сокол пищи, говори:
- Байчо, братьо ле,
изпусни, бате, братчето,
орлето да си надвием!
Силна се е борба наченала,
соколи орлето разкъсват.
Орлето дума, продума:
- Майко, пет пъти да си мътила,
за мене братче да имаше!
Петър си коне повежда,
поведе и соколите
право в дома си отиде
и Петранка продума:
- Аз ти казах на шега,
а ти го направи наистина.
Стани, братко, стани,
соколи ти давам,
соколи, коне хранени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015