* * *

Делба на двама братя

Двама се братя деляха -
Стоян и Никола двамата,
деляха тежко имане -
с крината делят белите,
а със кринчето жълтите.
Разделиха си парите -
по девет крини бешлици,
по три кринчета жълтици.
Взеха да делят ливади -
посред си бразна тегляха,
наполовин да ги разделят,
догде накрая стигнаха,
черна се бразна затваря -
не дава да ги разделят.
Делиха нивя, угари,
всяка през полвин цепяха,
догде накрая достигнат,
черни се бразни затварят -
не дават да ги разделят.
Разделиха си два коня,
два коня, до два близнака.
Конете цвилят и пищят,
не искат да се разделят,
един за други пищяха,
въжя, ремъни късаха
и пак се двата сбираха...
Имаха до два сокола -
и соколите ще делят.
Соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Стоян Николу думаше:
- Братко льо, братко Никола,
аз ще възседна кончето,
ще земна двата сокола,
на лов в гората ще ида...
А на Петрана говори,
скришум й дума продума:
- Петрано, вярна стопанке,
аз ще на лова да ида,
а пък ти стъкми, приготви
и викай брата Никола,
викай го да го нагостиш,
в ястье отрова да гудиш,
Никола да си отровиш,
нам да остане имане
и двата коня близнака,
и двата сиви сокола,
и всички нивя й ливади!
Петрана умна, разумна,
тя му се й врекла, обрекла,
че всичко вярно ще свърши...
Като си Стоян замина,
в гората лова да лови,
Петрана стъкми и сготви
и драгинка си повика
да дойде, да го угости.
Като е дошел Никола,
тя си Николу думаше:
- Драгинко, драги Никола,
знаеш ли, драгинко, а не знайш,
що ми байно ти поръчал?
Поръча да те отровя,
всичкото нему да остане...
Аз го, Никола, не слушах,
аз не ща да те отровя.
Като са яли и пили,
Петрана дума Николу:
- Стори се, драги Никола,
стори се от жив на мъртъв,
аз ще те, буля, покрия
със бяло платно-савану,
със китка ще те окича,
две свещи ще ти запаля,
ще седна да те оплаквам.
Щото й казала, стори го.
Простря Никола в собата,
с бяло го й платно покрила
и две му свещи запали,
че седна да го оплаква,
оплаква и да нарежда...
Стоян в гората пристигна,
изпъди орле пиленце
и пусна двата сокола,
орлето да му уловят.
Орлето пуща, ударя,
ударя и не ударя,
втория се пуща, па удря...
Орлето, дива гадина,
пък му се жалба нажали,
жалмо и милно пищеше,
мама си люто кълнеше:
- Майно льо, провалила се!
Няма ли лято за тебе,
братенце да ми отхраниш -
да имах, мамо, братенце,
то щеше да ме отърве
от тия върли соколи!
Като чу Стоян орлето,
тогаз му хрумна на ума,
че си без братец остана...
Помами сиви соколи
и ги на ръка угуди,
припусна конче хранено.
Стоян се у тях завърна -
дано Петрана превари,
дур не го й още отровила.
Като при порти пристигна,
отдалеч клика и вика:
- Петрано, вярна стопанке,
свърши ли, що ти поръчах?
Петрана излезе със сълзи
и си Стояну думаше:
- Свърших го, либе, свърших го,
ей го у къщи де лежи
и свещи горят край него.
Стоян си конче не върза,
остави сиви соколи,
излезе горе у къщи -
Никола лежи под платно,
със смесни китки обкичен...
Стоян си хвана главата
и викна, жално заплака:
- Олеле, братко Никола,
що сторих и що направих,
че си без братец останах!
И падна да го прегръща,
ръцете да му целува...
Тогаз се брат му обади:
- Не бой се, братко, не бой се!
Ако ти й било за стока,
всичката да ти харижа.
Ако ти й било за коне,
и двата да ти харижа.
Ако ти й било за птици,
вземи и двата сокола...
Стоян го братски прегърна,
целува, плаче и моли:
- Прости ме, братко Никола,
аз сгреших, братко, ти недей!
Аз видях, братко, що било,
що било без брат да ходиш!
Клета му душа, проклета,
който брата си умразва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015