* * *

Делба на двама братя

Де гиди, вино червено,
де гиди, добро никакво,
никога добро не стори,
не стори и не направи,
ни снощи, ни оназ вечер!
Напили са се два брата,
сбиха се и скараха се,
от баща мираз да делят.
Всичкото право делили,
делили и разделили -
нивята с дълги копрали,
ливади с тънки конопци,
жълтици делят с крината,
белите пари с кантари.
Останали са два коня,
два коня и два сокола -
мило им да ги разделят,
по-свидно да ги раздружат,
че коня цвили за коня
и сокол пищи за сокол.
Стоян Николу думаше:
- Дай ги, Никола, на мене!
Никола дума батьо си:
- Дай ги ти, бате, на мене,
че аз съм, бате, млад ерген,
със тях ща на лов да ходя!
Стоян се върло ядоса,
че на Петкана думаше:
- Петкано, добра стопанке,
ази ща на лов да ида
с два коня и два сокола,
нещо ще да ти обадя,
а пък ти да ме послушаш:
да месиш и да наготвиш
и да повикаш Никола,
че яжте с него и пийте
и да го, Петкано, отровиш,
че да ни останат два коня,
два коня и два сокола.
И Петкана го послуша,
месила и наготвила
и повикала Никола:
- Драгинко, драги Никола!
Ела, драгинко, да ядем,
да ядем и още да пием,
че сега няма батя ти:
батьо ти на лов отиде.
И Никола бе отишел.
Пили са, още яли са,
буля драгинко думаше:
- Драгинко, брате Никола,
нещо ще да ти обадя -
заръчал ми е батьо ти,
когато ядем и пием,
драгинко, да те отровя,
че да му останат два коня,
два коня и два сокола.
Ами се стори жив-умрял.
Аз ще те простра на одър
и с платно ще те покрия,
с цвете ще те накича.
И той се стори жив-умрял,
та го на одър простряла,
със платно го е покрила
и с цвете го й накичила,
Стоян бе на лов отишел.
И пусна Стоян два коня,
два коня и два сокола.
По небо хвъркат орленца
и соколи ги уловиха,
с нехте им кожи деряха,
с клъвки месо късаха.
Орленце пищи и хвърчи,
и люто кълне майка си:
- Проклета да си, майно ле!
Във тия шестях месеци,
три пъти да си мътила,
братец да ми си измътила,
че сега да ме отърве
от тия сиви соколи.
Стоян, като дочу орленце,
увзе си Стоян два коня,
два коня и два сокола,
а че си у тях отиде.
Като портите отвори,
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, добра стопанке,
свърши ли, що ти заръчах?
А Петкана му думаше:
- Свърших го, либе Стояне,
ей го на одър лежи.
Стоян си викна, заплака:
- Какво си сторих, направих,
че си без братец останах!
И той си жално плачеше
и на Бога се молеше:
- Съживи, Боже, Никола,
без братец да не оставам!
Като го дочу Никола,
той на брат си продума:
- Защо ми плачеш, батьо ле?
Кажи ми, батьо, обади,
какъв е кахър на тебе?
Ако е, брате, със пари,
със пари ще те откупя.
Ако е, батьо, със сила,
със сила ще ти помогна.
Ако е глава за глава,
ази моята ще си дам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015