* * *

Делба на двама братя

Дели се Петър и Лазар,
Петър и Лазар, два брата,
два брата, до два близнака.
Раздели стоки и мъка,
и това тежко имане.
Саде остало, остало,
остало коня хранена
и два соколе хвъркати,
и два ми хърта ловитни.
Петър Лазару не дава,
ни коня, нити хъртове,
ни па соколе ловитни.
Петър Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я че си идем на лова,
соколе че да заведем
и тия хърти ловитни,
и тоя коня хранена.
А ти уготви, омеси,
отрова, любе, да найдеш,
остри ножове източиш,
да кликаш брата Лазара,
нарани, любе, напои,
напои, каже, отрови,
отрови, любе, заколи.
Свичко Петкана направи,
щото е Петър заръчал.
Кликала брата Лазара:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
я ела, брайно, да ядемо,
ядемо, брайно, пиемо,
брат ти е Петър на лова.
Лазар Петкана послушал,
три дни са яли и пили,
и три дни зафет правили,
доде напоила Лазара,
в хладни пивници увела,
шарени черги прострела,
с бело го платно прекрила.
Па й от Бога досвиде,
много че грехове прибере,
не щяла да го отрови,
отрови, каже, заколи,
ено че чека и Петър,
да дойде Петър, да дойде,
двоица да го заколят,
грехове да си разделят.
Петър на лова отиде.
Като по пътя вървеше,
край пътя има бресленце,
на бресленцето - гнезденце,
у гнезденцето - орленце.
Па си хвръкнали соколе
и тия хърти ловити,
па си хванали орленце.
Соколе му кръвта пиеа,
хъртове месо ядеа,
я орленцето пищеше,
като пищеше, думаше:
- Проклета да си, мале ле,
защо не ни си родила
два брата, дор два близнака?!
Ако не ни си родила,
хранениче да си взела,
да си ни, мале, чувала,
както са Петър и Лазар.
Сега да се двама отъвнем
от тия соколе хвъркате
и тия хъртове ловитни,
ено ми живот отиде.
Петру се свида досвиде
и му от Бога дожале.
Петър на коня думаше:
- Коньо ле, верни другарю,
по-скоро да ме заведеш!
Коня на Петър думаше:
- Я да си очи превържеш,
ветър да ги не избие.
Петър си очи превърза,
коня го в дома занесе.
Петър от коня слизаше,
Петкана пред врата стоеше.
Петър Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
направи ли, що ти заръчах?
Петкана дума на Петра:
- Свичко съм, любе, направила,
у хладни пивници увела,
шарени черги прострела,
с бело съм платно прикрила,
ено си тебе и чекам,
двата да го заколимо,
грехове да разделимо!
Петър Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
светна кошчиня макя ти,
макя ти, любе, баща ти,
щото са тебе родили!
Дарба ще да те подара -
шиник със жълти жълтици,
я друг със бели грошеве,
защо не си брата заклала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015