* * *

Делба на двама братя

Де гиди, вино червено,
заман не ми си еднакво,
снощи два брата упои,
у зора па ги раздели.
Ниви с конопци мерили,
гората на чет делили.
Току остана, остана
два коня и два сокола,
майчини дълги пелешки,
не могли да ги разделят.
Стоян Петкани думаше
- Либе Петкано, Петкано,
я заран рано да станеш,
да месиш пита гореща,
заколи тлъста юрдечка,
наточи вино, ракия
и тури върла отрова,
Ивана да си повикаш,
хубаво да го нагостиш
и да го, либе, отровиш,
конете да ни останат,
конете и соколите,
майчини дълги пелешки.
Аз ще в ливаде да ида,
коне на чаир да паса.
Хитра му била булката,
месила пита гореща,
заклала тлъста юрдечка,
наточи вино, ракия,
па си Ивана повика
та го хубаво напои,
е го хубаво нагости,
не тури върла отрова.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015