* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата.
Бащино тежко имане,
всичко са на две делили,
парите с кантар теглили,
ливади с вълна мерили,
нивите с тънки синджири,
а пък лозята ред по ред,
за нищо не се скарали,
най-подир ми се скарали
за два ми коня вранени
и за два сиви сокола.
Конете, като деляха,
един за други цвилеха;
соколи, като деляха,
един за други пищяха.
Петър Петранки думаше:
- Ази ще утре да ида
горе в росни ливади,
конете да си напаса,
соколи да поиграят.
Да станеш рано заранта,
хубави гостби да сготвиш,
в тях отрова да сложиш,
та викни тогаз брата ми,
да яде, да се отрови.
Тогаз бащино имане,
конете, още соколе,
всичко за нас ще остане.
Петранка, булка хубава,
тя девера си викнала,
не е отрова сложила,
а най го е хитро научила:
- Павле ле, деверно малък,
жив се на умрял престори,
па легни, Павле, сред къщи
и аз ще викна да плача,
като си дойде батьо ти,
да видим какво ще каже.
Кога се Петър завърна,
Петранка, булка хубава,
тя му портите отвори
с черна кърпа на глава.
Петър се тогаз нажали
и на Петранка продума:
- Аз ти нашега поръчах,
а ти го стори наистина.
Петър си влезе във къщи
и като видя брата си,
че лежи умрял сред къщи
и той си жално заплака,
а Павел скокна и стана.
Петър си Павел прегърна
и на Павел думаше:
- От днес бащино имане,
конете и още соколи,
всичко за тебе да бъде.
На мен, братко, стига ми
моята булка Петранка,
че е умна и разумна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015