* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили, (2)
два брата, двама близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Петър на Павел думаше:
- Хайде бе, бате, хайде бе,
хайде бе да се разделим -
нивя на дюлим да делим,
ливади с тежки синджири,
лозята, бате, ред по ред.
Павел на Петър думаше:
- Не може, братко, не бива,
сега се дялба не дели,
сега е време пролетно -
нивите не са жънати,
ливади не са косени,
лозята, братче, не брани.
Петър на Павли думаше:
- Кандисах, бате, кандисах,
хората назе приказват,
дерлика да ни развалят.
Хайде бе, да се разделим.
Почнали дялба да делят,
всичко по равно делили,
за нищо не че скарали.
Остана още да делят
до два ми сиви сокола
и ми два коня хранени.
Соколи като разделят,
един за други пищят,
конете като разделят
един ми за други цвилят,
не могат да ги разделят -
за тях се двама скарали.
Подрани Павел в неделя,
че си конете оседлал,
взема си сиви соколи
и на Петранка поръчва:
- Петранке, либе Петранке,
ази, Петранке, отивам
в бащини росни ливади,
тебе ще нещо поръчам,
мене, Петранке, послушай.
Като се Петър събуди,
да сготвиш гостби хубави,
в гостба отрови да туриш,
Петър ти да си отровиш,
имане да ни остане.
Като си Павел замина,
чуди се Петранка, мае,
какво да стори, да прави.
Като се Петър събуди,
Петранка Петър думаше:
- Драгинко Петре, деверко,
нещичко ще ти поръчам,
ти да ме, буля, послушаш -
жив на умрял се престори
Когато дойде бате ти,
тебе под платно да види.
Петър буля си послуша,
че легна Петър сред къщи,
че го буля му покрила
със платното през главата.
Като си Павел отива
в бащини росни ливади,
пуснал ми кони да пасат,
в ръце соколи държеше.
Като нагоре погледна,
във облак орле виеше.
Павли си пусна соколи,
орле на земя свалили,
бели му меса късали.
Орлето пищи, говори:
- Проклета да си, мале ле,
три пъти гнездо извиваш,
един ми брат не отхрани
от сокол да ме отърве.
Тогаз му Павел домиля
дето Петранка поръчал,
бързо си в село отива.
Като на порти повикал,
Петранка порти отваря
със черна кърпа на глава.
Павел Петранка продумал:
- И ти свърши наистина?
Опустяло му имане,
като самичек останах.
Павел му много домъчня,
че извади тогаз ножче,
в сърце се тогаз промушна.
Петър под платно слушаше,
че стана Петър под платно,
бате си Павел прегърнал.
Тогаз му Павел продумал:
- Петре ле, братче по-малко,
всичко бащино имане -
соколи, коне хранени
нека са твои отсега.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015