* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили,
делили и разделили
бащино тежко имане -
кара грошове с кошове,
дребни пари с кантари,
жълтиците със калпаци,
нивите със копралите,
ливади с тънки конопи.
Всичко си право делиха,
най им остават два коня,
два коня с два соколи,
мъчно им да ги разделят -
конче за конче цвилеше,
сокол за сокол пищеше.
Той на Петкана думаше:
- Я слушай, либе Петкано,
какво ще да те науча.
Зарана стани по-рано,
завържи бели ръкави,
замеси тесто кисело,
опечи бели погачи,
заколи тлъста пауна,
наготви гостби всекакви.
Па сложи, либе, отрова,
да викнем брата ми Никола,
да яде - да го отровим.
Тогава Стоян излезна,
сиви соколи изкара;
като соколи пасеха,
над тях се преви чужд сокол.
Стоянови го съгледаха
и си на Стоян думаха:
- Пусни ни, пусни, Стояне,
да литнем, да го хванеме,
на земя да го свалиме.
Че пусна Стоян един сокол,
той литна бърже, прелитна,
дор са се двата хванали.
Били се, що се били,
Стоянов сокол пищи и дума:
- Пускай, Стояне, братлето,
на помощ да ми пристигне,
та братски да го хванеме,
на земя да го повалим.
Че пусна Стоян и друг сокол,
той литна бързо и прелитна,
дор са го братски хванали.
Били го, що са го били,
на земя са го свалили,
чужд сокол пищи и дума:
- Проклета да си, майно ле,
толкова лето големо,
три гнезда да си извила,
пет пъти да си мътила,
за мене братле да има,
на помощ да ми пристигне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015