* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
два брата, дор два близнака -
Петър и Павел двамата.
От малки сираци остали,
без баща, още без майка.
Раснали и пораснали,
Петър се е оженил,
Павел ерген останал.
Павел на Петър думаше:
- Петре ле, братко Петре ле,
хай да се двама разделим,
аз ще се тогаз оженя.
Петър на Павел думаше:
- Не бива, братко, не става,
сега е време пролетно,
сега се дялба не дели.
Кога се й всичко събрало,
почнали дялба да делят.
Нивите със синджир мереха,
лозя ред по ред четяха,
парите с кантар теглеха.
За нищо не се скарали,
само са за едно изкарали -
за два ми сиви сокола
и за два коня хранени,
че не можът да ги разделят.
Кога соколи деляха,
соколи един за други пищяха.
Кога конете деляха,
един за друг коне риждяха,
един без други не могат.
Петър Петранке думаше:
- Ази ще ида в ливади,
конете да си напаса,
соколи на лов разпусна.
Тебе те тука оставям,
хубави гостби да сготвиш,
бели погачи замесиш.
Всичко с отрова направи,
Павела да си отровиш,
коне и соколи за нас да останат.
Петранка по двор ходеше,
ходеше, жално плачеше.
Кога се й Павел събудил,
и той на буля си продума:
- Булне ле, мъри, Петранке,
толкоз години станало,
ти не си никой път плакала,
какво ти толкоз дотежа?
Петранка дума на Павел:
- Бате ти Петър отиде
конете да си напасе,
соколи на лов да разпусне.
На мен поръка поръча -
хубави гостби да сготвя,
бели погачи да замеся,
всичко с отрова да направя,
всичко на нас да остане.
Павел Петранка думаше:
- Халал ви струвам всичкото,
конете, още соколи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015