Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили,
делили и разделили се.
Всичкото братски делили -
нивите с въже мерили,
чаири със синджир теглили,
лозята по кютюк делили,
парите с шиник мерили.
Само остана, остана
до два ми ата хранени
и до два сиви сокола.
Атове да си разделят -
една ги майка хранила,
един за други ще цвилят.
Соколи да си разделят -
една ги майка пилила,
един за други ще пищят.
Стоян ми, братец по-голям,
той на невяста продума:
- Невясто, млада невясто,
аз ще атове да изведа
и до два сиви сокола,
чаири да си обиколя,
а тебе те тука оставям
да сготвиш манджи хубави,
разточи тънка милина,
че ми братчето покани,
братчето, малък Иванчо,
че го хубаво нагости,
пусни му вино червено,
пусни за пара отрова,
че ми братчето отрови,
имане на нас да остане -
атове, сиви соколи!
Невяста хитра, разбрана,
хванала тлъста юрдечка,
сготвила й пресна яхния,
разтока тънка милина,
пуснала й душна бъчова,
натока вино червено,
че си Иванчо покани.
Седнали, яли и пили,
тя си Иванчо понапи,
че му е сред къщи постлала
и легна Иванчо, та заспа,
с бяло го платно прикрила
и го със китки наредила...
Стоян под дърво лежеше,
горе в небето гледаше,
едно ми черно орленце
в тъмен си облак ходеше.
Той си соколче подхвърли,
със орле да се посбори.
Борили се, късали,
орле соколче навива,
соколче ясно изпищя:
- Стояне, ти мой сайбийо,
да ми братчето изпратиш,
че ми орлето навива,
навива, ще ме изяде!
На ум му доде на Стоян
що е на невяста поръчал -
като му братчето отрови,
няма кой да му помогне!
Бърже соколче извика
и се на атове качува,
и си във къщи отиде,
и отдалече провикна:
- Невясто, млада невясто,
квото ти, либе, поръчах,
ти дал' го, либе, извърши?
Право във къщи отиде.
Кога е Стоян погледнал -
братче му лежи сред къщи.
И той му седнал до глава,
и викнал, жално заплакал:
- Кво си чудо сторихме!
Иванчо се от сън събуди
и на бате си думаше:
- Що плачеш, байно, при мене?
Дали ергеджии дойдоха,
тежки ергии да вземат,
на нас най-много хвърлиха,
зарад туй плачеш и тъжиш?

 


Тервел, дн. Тенево, Ямболско (Арнаудов-БМ 1964, № 28); ергеджии - събирачи на данък по конете, от т. хергеле - стадо коне.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015