* * *

Делба на двама братя

Двама братя се делба делили,
Петър и Павел двамата.
Злато с кантар теглили,
по кара крина бели пари делили
и по половина грошове,
нивята с въжета делили,
лозята ред по ред делили
и ливади с тънки синджири.
За нищо друго не се скарали,
най ми се скарали
за два ми коня хранени
и за два сиви сокола.
Павел на Петър думаше:
- Братко ле, братко Петре,
как ще си коне разделим
и два ми сиви сокола,
коне един за друг ще цвилят,
соколи един за друг ще пищят.
Петър си Павел не послуша,
ами си конете раздели
и два ми сиви сокола,
коне един за друг цвилели,
соколи един за друг пищяли.
Павел се люто разсърди
и се на Петър закани.
Тогаз си на Петранка продума:
- Петранке, първо венчило,
Петранке, булка хубава,
утре е света неделя,
рано да раниш, да станеш,
и мене да си събудиш.
Рано е Петранка ранила,
рано в света неделя,
че си и Павел събуди.
Павел си соколи взема
и си на Петранка думаше:
- Аз си на лов излизам,
тебе те в къщи оставям,
тлъста паунка заколи,
хубави ястия сготви,
в единия отрова сложи,
бяла погача омеси,
вино и ракия да налееш,
вино и ракия тригодишни!
Брата ми на гости да поканиш,
да го хубаво нагостиш,
нагостиш и го отровиш,
та всичко богатство за нас да остане!
Тез думи Павел издума
и със сиви соколи на лов излезе,
на лов в бащино ливаде.
Там си орел завари,
орел в небе се вие и шири.
Павел си сив сокол отпусна,
орел се със сокол сбори.
Сокол на Павел думаше:
- Баче ле, баче Павле,
я ми братчето отпусни,
на мене помощ да даде!
Павел си другия сокол отпусна,
двама се с орел сбориха
и го на земя свалиха.
Орел си пищи и вие,
черно се кръви пролива,
и люто си майка кълнеше:
- Клета да си, майко,
триж да си клета,
три пъти в лятото да си мътила,
едно братче да си ми отгледала
и аз помощ да си имам!
Като си Павел тез думи зачу,
дребни си сълзи пророни,
бързо си в къщи отиде,
на път на порти почука,
почука и си повика:
- Петранке, булка хубава,
я излез ми порти отвори!
Петранка му порти отвори,
жаловна, още наскърбена,
с черна кърпа забрадена!
Павел Петранка думаше:
- Стори ли, Петранке, свърши ли,
туй което ти заръчах?
Петранка тихо продума:
- Че кога не съм те, Павле, слушала,
слушала и всичко изпълнявала!
Тогава в къщи влезнали,
Петър вътре лежеше,
с бяла покривка на лице.
Но Петранка, нали е булка умна,
умна, още разумна,
хубави ястия сготвила,
вътре отрова не слажила,
Петър на гости поканила,
хубаво си го нагостила,
всичко си му разказала.
Нали е Петранка булка умна,
умна, още разумна,
и знае Петранка, и знае,
че брат брата не жали и гледа,
но тежко му, който го няма.
Тогава Петър се обади,
ръка за ръка се хванали,
и си имоти разделили,
единия вземал конете,
другият вземал соколите.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015