* * *

Делба на двама братя

Делили ми се два брата,
два брата, до два близнака.
Делили, не се карали,
нивите - с въжа мерили,
ливади - с тънки синджири,
лозята - ред по ред,
парите с кантар теглили.
Най-подир са се скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха -
един за други цвилеха;
соколи не се деляха -
един за други пищяха.
Стоян Тодорке думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
аз ще да ида зарана,
зарана рано с конете,
конете да си разкарам,
нивите да си обиколя.
Ти стани рано зарана,
хубави гостби наготви,
отрова вътре да сложиш.
Тогаз повикай Петърчо,
да яде, да се отрови,
бащино тежко имане,
всичко за нас ще остане!
Когато в ниви отиде -
соколче пищи в небето,
майки си люто кълнеше:
- Майко ле, стара майно ле,
защо не си ми родила,
я братец или сестрица?!
Тогаз се Стоян досеща,
какво е на Тодорка поръчал
и се в къщи прибира.
Тодорка среща му излиза,
с черна кърпа на глава,
с бистри сълзи на очи,
да види Стоян какво ще каже.
Стоян й дума, продума:
- Тодорке, либе Тодорке,
аз ти го казах на шега,
пък ти го стори истина!
Тогава е брат му станал
и са се двама прегърнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015