* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
Петър и Павел двамата.
За нищо не са се скарали.
Ниви с тънки въжета делиха,
лозята ред по ред броиха,
ливади с тънки синджири.
Жълтици с крина мереха.
Останали ми само,
дор два ми сиви сокола
и два бели атове.
Соколи, ако се разделят -
един за други пищяха;
атове, ако разделят -
един за други цвилеха.
Петър Петранке думаше:
- Либе Петрано, Петрано,
рано сабахлам да станеш,
хубави гостби да сготвиш,
в тях отрова да сложиш,
Павел да си поканиш,
да го, Тодорке, отровиш,
всичкото имане за нас да остане!
Аз ще си, либе, изляза,
с моите бели атове и сиви соколи,
да ги, Петранке, разходя.
Като се, либе, завърна,
всичко да си свършила,
каквото ти поръчах!
Че стана Петър, замина,
и се в ливади поспря,
атове си разпусна
и си по гръб легна.
Като си нагоре погледна,
една ми сива орлица
високо се виеше.
Пусна Петър сокола,
високо се сокола вдигна
и се с орлица сборили.
Орлица сокол надвива,
че пусна Петър другия сокол,
че са двата орлица хванали,
перо по перо скубеха
и си очите кълвяха.
Орлица жално пищеше
и майка си кълнеше:
- Проклета да си, майко,
три пъти си мътила,
не можа да отхраниш един братец,
да ми на помощ дойде.
Кат зачу Петър тез думи,
бързо соколи прибра
и си атове възседна,
и си в къщи отиде.
От далеч се Петър провикна:
- Стори ли, либе, що ти бях заръчал?
Петранка, булка хубава,
нали е добра и разумна,
тя не си Певел отрови,
а най го тя упои,
че легна Павел позаспа,
с бяло платно го покри.
Като си Петър тя видя,
викна Петранка заплака.
Петър се към Павел спусна,
като го видя с платно покрит,
остро си ножче извади,
сърце да си прободе.
Бързо се Петранка спусна,
ножче от ръце взема
и Павел с вода залива.
Тозчас се Павел събужда,
Петър си Павел прегръща,
всичкото имане събрали
и до край на живота
заедно живяли!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015