* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делиха
бащино тежко имане,
всичко по равно делиха -
нивите с въжа мериха,
ливади с тънки синджири,
лозята по ред броиха,
парите с кантар теглиха,
остана само да делят
два коня, до два хранени
и до два сиви сокола.
Петър и Павел двамата -
конете ако разделат,
един за друг ще да цвилат;
соколи ако раделат,
един за друг ще да пищят.
Павел на Петър продума:
- Слушай ме, братко по-малък,
да са на мене соколи,
ти вземи братко конете!
Решиха и го сториха,
всичко по равно делиха,
за нищо не са скараха,
всеки си дома отиде.
Павлюва булка проклета,
тя каил не е станала
и си на Павел казала:
- Любе Павлю ле, Павлю ле,
защо тъй дялба ти делиш,
защо му даваш соколи,
аз не съм, любе, съгласна!
Минало, що са минало,
Павел на Петър продума:
- Слушай ма, братко, посллушай,
решил съм ази, решил съм
в росни ливади да ида
конете да си напаса,
дай си на мене соколи,
със тях да си поиграя!
Той му хатър не прекърши,
даде на брат си соколи.
Кога в ливади пристигна
и пусна коне да пасат,
той под сянката поседна,
със сиви соколи играе.
Ккато нагоре гледаше,
в небе си орле съгледа,
и пусна едно соколче,
да види какво ще стане.
Двете са горе срещнаха,
орле над сокол надвива,
изпищя сокол, повика:
- Братче, на помощ да дойдеш!
Той пусна второ соколче,
двете орлето хванаха,
с крака му пирдоф мъкнеха,
с човки очи изкълваха.
Изпищя орле, продума:
- Проклета да е майка ми,
три пъти в година несе,
а ми братец не изхрани,
ако би братче да имах,
щеше да си ме отърве!
Щом зачу Павел тез думи,
него му на ума дойде,
да не би негово братче
някаква беда сполети.
Той се на коне покачи,
помами сиви соколи,
бързо към село запъти.
Проклето да е булче му,
на гости брат му покани.
Гостила го е, поила,
в манджа отрова сложила,
във вино - лятна татула,
с бяло го платно покрила
и му свещи запалила,
и му е китки сложила.
Когато Павел пристигна,
тя от къщи извикала,
извикала и му казала:
- Аз ти отрових братчето,
имане на нас остана!
Той бързо в къщи отива
и си до него поседна,
бяло му платно отвива
и почна жално да плаче.
Както си жално плачеше
сълза му падна на образ.
Сепна се Петър, събуди
и рипна, брата прегърна
и тъй си брата попита:
- Що плачеш, братко, що жалиш,
да не те някой нападна?
- От орле, братко, аз разбрах,
че било тежко и горко
без братец, още без сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015