* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делиха,
всичко по равно делиха,
нивите с въже мериха,
лозята ред по ред делиха,
конете си кон по кон четяха,
овцете на стада делиха,
за нищо не се скараха,
за два ми сиви сокола
и два ми млади жребеца.
Доню на Димитър думаше:
- Дай на мен соколите!
Димитър Доню думаше:
- Ти вземи жребците,
аз ще взема соколите.
Като почнали да ги делят,
соколи пищят не се делят,
конете цвилят не се разделят.
Димитър дума Марийка:
- Вземи, Марийке,
хубави гостби наготви,
и на Доню ядене насипи,
и му отрова в чинията сложи -
да си брата отровим!
Но Марийка, булка умна,
хубава гостба сготвила
и на Доню казала:
- Доню ле, млади деверко,
снощи сме с бате ти говорили,
бате ти ме кара -
хубаво ядене да сготвя,
тебе, деверко, да отровя,
но аз съм, деверко, намислила,
ти на мъртъв да се престориш!
Аз ще те с платно покрия,
като дойде батьо ти Димитър
аз ще викна и заплача:
"Пусти ти остал имота,
като ти брата отрових!"
Ето го Димитър пристига,
Марийка се виком провиква:
- Димитре, либе Димитре,
хубави гостби си сготвих
и Деню отрових,
мъртъв си той лежи!
Като зачу тези думи Димитър,
бързо си вкъщи влезе,
извади ножче точено,
да се в сърце прободе,
и се виком провикна:
- Я, ставай, братко, я, ставай!
Доню си от ковчег скочи
и си брата прегърна.
Двама се прегърнаха
и си в мир заживяха!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015