* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата.
Всичко по равно разделиха,
само сега им останаха -
два им коня хранени
и два ми сиви сокола.
Соколи се не разделят -
един за други не пищят.
Петър Петранке думаше:
- Петранко, булко хубава,
ази ще на лов да ида,
пък ти у дома да останеш,
да сготвиш ядене хубаво,
у ястия отрова да сложиш,
Павела да си отровиш.
Всичко за нас да остане -
бащино тежко имане
и два ми сиви сокола,
и два ми коня хранени!
Като си Петър замин,
из росно буйно ливаде,
той си спря да си почива.
Като нагоре гледаше,
нагоре орли хвърчаха
и той си сокол изпусна.
Сокол се с орле биеше,
не можа да го надвие.
Тогаз си другия изпусна.
Орле си пищи, говори:
- И аз да си братец имах,
на мене да ми помогне!
Тогаз се Петър осъзна
и бързо се назад повърна.
Петкана, булка хубава,
като си Петър замина,
тя на Павела думаше:
- Павелко, деверко по-малък,
ти ще се на мъртъв престориш,
а аз ще ти платно загъна.
Като си иде батко ти,
ще викна, Павле, да плача,
ти няма да помръднеш!
Петър се от порти зададе,
викна Петкана да плаче:
- Петре, либе ле Петре,
ти, каквото ми заръча,
аз го, Петре, извърших!
Петър Петкана думаше.
- Аз ти рекох на шега!
И си въз Павела отиде,
че викна Петър да плаче.
Павел под платното изскочи.
Петър си Павел прегърна
и се братски целунаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015