* * *

Делба на двама братя

Два брата делба деляха,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата.
Всичкото братски деляха,
нивята с въжа мериха,
лозята с тънки синджири,
парите с кантар теглиха.
За нищо не се скараха.
Ах, че се, холам, скараха
за два ми коня хранени
и за два сиви сокола -
конете не се деляха,
един за други цвилеха;
соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Ах, че си Петър намисли
Павелча да си отрови,
всичко за него да остане,
конете още и соколи.
Че рани рано в неделя
и на Петранка думаше:
- Петранке, булка послушна,
Петранке, първо венчило,
нещичко ще ти заръчам,
ще го, Петранке, изпълниш!
Наготви топла обяда
и тури в нея отрова
Павелча да си отровиш,
всичко за нази ще остане!
Че яхна коне хранени,
поведе сиви соколи,
че стигна в росни ливади,
че пусна коне и соколи.
Соколи хвърчат високо
и виждат твърде широко.
Нали си орле съзряха
горе ми в сини небеса,
че си орлето стигнаха,
бели му меса ядяха,
черни му кърви пиеха.
Орлето пищи и говори:
- Проклета да си, майно льо,
дето ме самин отхрани,
без братец и без сестрица,
от соколи да ме отърват!
Кат' зачу Петър тез думи,
нали му жалба дожаля,
че яхна коне хранени,
поведе сиви соколи
и се за в село запъти.
Петранка, булка разумна,
нали е твърде разумна,
не си Павелча отрови,
я най му всичко обади.
Жив го на мъртъв пестори,
с бяло го й платно прекрила,
викнала, че заплакала.
Петър от порти юлезе,
че пусна коне й соколи
и се връх нвго захвърли.
Викна Петърчо да плаче:
- Стани ми, стани, Павелчо,
Павелчо, братко по-малък,
халал ти струвам всичкото,
само жив да си, Павелчо!
Тогаз се Павел повдигна,
един се други прегръщат,
и се двамата прощават,
и братски те заживяват.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015