* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делба делили,
два брата, два близнака,
Петър и Пеньо двамата.
Делили, що са делили,
нивата дюлюм по дюлюм,
лозята с тънки синджири.
За нищо не се скарали,
най ми се те скарали
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Петър на Пеньо думаше:
- Пеньо льо, братко по-малък,
по-малък с две-три минути,
ай да се, братко, разделим -
едина кон на мене да бъде,
и единьо - на тебе!
Почнали те да делят;
като конете делили,
един за други цвилели;
соколи като разделят,
един за други пищели...
Петър Тодорке думаше:
- Аз конете ще възседна,
из ниви ще се разходя,
път ти хубави гостби наготви,
и у гостби отрова да сложиш,
Пеньо да си повикаш
и да го нахраниш - дано да умре,
имота на нас да остане!
Тодорка гостби сготвила,
но нищо не е сложила,
девера си повикала,
да седне да се наяде,
и тогаз му казала:
- Деверко, братко деверко,
Петър като излезе, ми поръча
у гостби отрова да сложа;
аз туй не го направих...
Хубаво се, братко, облечи,
жив се на мъртъв престори,
с бяло платно ще те покрия!
Петър докат' се с коне разхожда,
един от соколите
са го други соколи нападнали,
и другия сокол отишъл и го отървал.
Тогаз Петър кат' видял:
"Соколи, кат' са соколи,
и те един друг подържат,
а ний сме двама братя-близнаци,
аз какво направих -
брата си ще отровя!"
Бърже се на конче преметнал
и си на порти похлопал:
- Тодорке, булка хубава,
каквото ти ази поръчах,
дано не си го свършила!
Като у къщи увлязъл
и си брата прегърнал:
- Пеньо ле, братко Пеньо ле,
я стани, братко, я стани,
оттук нататък ще си живейме,
ще си живейме, няма да се делиме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015