* * *

Делба на двама братя

Двама се братя делили.
Всичкото братски делили -
нивята със синджир мереха,
а лозята чютук по чютук делиха;
бешлиците с кило мерили,
алтъните с ока теглили.
Всичкото братски делиха
и най-сетне е останало -
дор два ми коня хранени
и два ми сиви соколи.
Не моят да ги разделет.
Един се от други не делят -
конете един за други цвилеха,
соколите един за други пищяха,
те се един други караха.
Николчо дума Петкани:
- Петкане, булка хубава!
Аз ща по къра да излезя,
за дребна лова да ида.
На тебе, холан, наръчвам
обеда да си наготвиш
и малко ми братче да викаш,
двамата с него да ядете,
черна отрова да туриш,
дано го, Петкано, отровиш.
Кога се аз от къра завърна,
живичко да го не сваря,
че ти главата отрязвам!
Петкана хитра, разумна,
Петкана сладкодумна!
И тя го, холан, изпрати,
и си обяда наготви,
че си повика Иванча.
Яли са двама и пили,
и не може да го кайдиса.
Тамам го, холан, изпраща -
ето и Николчо си идеше.
И той още от път попита:
- Дето ти, Петкано, заръчах,
направи ли, Петкано, стори ли?
Не може лъжа да каже:
- Кога ме питаш, да кажа -
ази го у дома повиках,
а не можах да го кайдисам.
Николчо Петкани думаше:
- Добре си, Петкано, сторила,
че Иванча не си отровила,
че братец за братец пак ще жали!
И тогаз назад повърна,
що не е можал лова да улови.
В синьо небе черно орленце си видя,
че си пусна сивия сокол,
за да му улови черно орленце.
Че са се пили захванали -
не може да се надвиет,
и на сетне орел надвива.
Пилето пищи, викаше:
- По-скоро да ми изпратиш
по-малкото ми братченце,
да дойде да ми помогне,
да дойде, на помощ да свари!
По-малкото братче отиде,
че и двете са захванали -
червата му вадяха
и орлето пищеше,
като пищеше, кълнеше:
- Да се провали мама ми,
че не е мама хранила
друго братенце за помощ!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015