* * *

Делба на двама братя

Двама братя дялба делили,
двама братя, дор два близнака,
всичкото разделили,
за нищо не се скарали.
Нивите с тънки синджири мерили,
парите белите ги мерили,
жълтите ги теглили.
Най-после са стигнали
до два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Като конете разделят,
един за друг цвилят;
като соколи разделят,
един за друг пищят.
И те се чудо чудили,
какво да сторят, направят.
Петър Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
заран на лов отивам
с моите сиви соколи,
а пък ти рано да станеш,
пъстри пауни заколи,
всякакви манджи наготви,
в манджи отрова да сложиш.
Брата Павел събуди,
събуди и го нагости,
да яде, да се отрови,
тогаз ще си всичко
на нази остане.
Петранка, булка хубава,
всичко това сторила,
в манджи отровата сложи,
брата Павел събуди,
всичко на него разправи
и на Павел думаше:
- Я, легни, на умрял се престори,
като батя ти пристигне
ще викна да те оплача!
Петър, като на лов излезе,
пуснал си коне в ливади,
сиви соколи в небеса.
Соколи братче видяха,
двата орлето биеха
и го на земята свалиха.
Орлето жално пищеше:
- Проклета да си, майчице,
че как не си отхранила,
аз брата да имам,
на помощ да ми пристигне!
Тогаз си Петър помисли,
какво е вкъщи поръчал,
че хвана коне хранени
и прибра сиви соколи,
по-скоро вкъщи да иде,
дано Павел завари.
Отдалеч вика Петранка:
- Каквото ти казах - стори ли го,
стори ли го, направи ли го?
Петранка, булка хубава,
с черна кърпа на глава,
викнала и заплакала:
- Всичко сторих, направих!
Като си Петър вкъщи да влезе,
там си Павел намери,
той си мъртъв лежеше.
Той си Павел прегърна,
Павел се вдигна, съживи.
Тогаз му Петър извика:
- Павеле, братко Павеле,
отсега вече нататък -
всичко е бащино за тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015