* * *

Делба на двама братя

Де гиди, вино червено,
разместна бистра ракия,
никога добро не стори,
ни снощи, ни онази вечер,
ни в това село, ни в друго!
Нали се, брайно, подпиха
два брата, до два близнака,
из тези хладни механи,
напиха, дур се скараха,
скараха, дур се избиха,
доде са петли дваж пели,
три пъти на съд ходили,
при този стари кадия.
Кадиюв челяк викаше,
та ги кадия делеше -
бащино ниве, ливаде,
дядово тежко имане.
Всичко са право делили -
нивите с дълги конопци,
ливади с тънки прътове,
среброто с киринче мериле,
златото с кантар теглиле.
Малко е нещо остало,
не могат да го разделят -
два коня и два сокола,
и два позлатни пайвана.
Ако конете разделят,
един за други цвилеха;
ако соколе разделят,
един за други пищяха;
ако пайвани разделят,
един за други зъркаха,
един без други не седят.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
днеска е бяла събота,
заран е света неделя,
аз ще да ида, да ида
със тези коне хранени
и с тези сиви соколи
в бащини ниви, ливаде,
ща ида да обиколя,
соколи да си изпитам,
дали ще на лов да вървят.
Тебе ще тука оставя,
да станеш сутринта рано,
засучи бели ръкаве,
възпретни златни скутове,
замеси бели погачи,
заколи бяла пауня,
че се пауня не яде.
Наготви гостби всякакви,
във гостби турни отрова,
отрова, върла умора,
брата Никола повикай,
дано го, либе, отровиш,
всичко за нас да остане -
два коня и два сокола,
и два пъстри пауня,
бащино ниве, ливаде,
дядово тежко имане!
Кога е било заранта,
заранта, света неделя,
рано подрани млад Стоян,
изнесе нова кошница
със тези сиви соколи,
та ги на коня покачи,
единия кон възседна,
втория едек поведе,
та си е Стоян отишел
в бащино ниве, ливаде.
Петкана рано подрани,
засука бели ръкаве,
възпретна златни скутове,
месила бяла погача,
не щя паун да заколи,
че се пауня не яде.
Заклала тлъста юрдечка,
наготви гостби всякакви,
наляла вино, ракия,
из дюкяните тръгнала,
та си Никола търсеше,
та си го тя намерила,
във чифутското кафене -
бистра ракия пиеше.
Тя си от далек викаше,
ту му със глава кимаше,
ту със ръка знак даваше.
Кат я Никола съгледа,
той си навънка излезе.
Петкана зина-продума:
- Братко бе, братко Никола,
хай да си у нас идеме,
да седнем, да обядваме,
че няма тука бая ти.
Бая ти си е отишел
в бащино ниве, ливаде,
със тези коне хранени
и с тези сиви соколи.
Отишел да обиколи,
соколи да си изпита,
дали ще на лов да вървят.
Ази съм сама остала,
не мога сама да седна,
да седна, да си обядвам.
Как я Никола послуша,
право си у тях отиде,
право в стаята увлезе,
та па с Петкана седнали
на бащини си одрове,
седнали да обядоват.
Хапнали са, пийнале,
нали бе булка разумна,
разумна, та акълийка,
не щяла да го отрови,
али го много помоли,
вино с ракия смесила,
та на Никола давала,
та се Никола понапил,
легнал Никола, та заспал
на бащини си одрове.
И Петкана е станала,
с китена черга завила,
с бяло го платно покрила,
две свещи му запалила,
две свещи до две восъчни,
жив го на мъртъв направи,
Стояна да си изпита,
че мило ли му й за братец.
Стоян си ходил, що ходил,
коне на пайван ударил,
да пасат трева зелена,
а той си легна под сянка,
очи е хвърлил в небеса,
в небеса, в сини облаци,
че ми е Стоян съгледал
едно ми сиво орелче,
да ми се вие в небеса.
Стоян в кошница бъркаше,
сиво соколче извади,
към орела го насочи,
насочи Стоян, насвирка,
соколче писна и хвръкна.
Като при орел излезе,
та се с орела хванали,
та са се малко побили -
от обяд до право пладне,
нито орела надвива,
нито ми сиво соколче.
Стоян си в кошница бъркаше,
и онзи сокол изваде,
към орела го насочи,
насочи Стоян, насвирка,
соколче писна и хвръкна.
Като при орел излезе,
нали са, брайно, излезли
два брата, до два сокола,
като орела хванали,
биха го и надвиха го,
с човки му пера мъкнеха,
с нокти му меса късаха,
към Стояна го сваляха.
Орела пищи до бога,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, да не сбогуваш,
душа ти в душа не била,
земя ти кости не взела.
Във това лято голямо,
във тези шестте месеца,
по веднъж да си пилила,
по веднъж във годината,
и азе братец да имам,
макар и по-лош от мене,
сега да ми е на помощ,
да се отнемем, отнемем
от Стоянови соколи!
Стоян си зачу тез думи,
па си соколи помами,
та ги в кошница натуря,
коне от пайван отвърза,
едина си кон възседна
втория едек поведе.
Скоро, по-скоро тичаше,
мил братец да си завари,
докат не беше отровен.
Булка на чардак стоеше,
свила коприна предеше,
очи хвърлила в полето,
тя си видяла Стояна,
де си ми скоро тичаше.
От висок чардак си слязла,
чемширни порти отвори.
Стоян в дворове отседна,
Петкана коня поемна,
по равни двори разведе.
Стоян Петкани продума:
- Либе Петкано, Петкано,
стори ли, либе, направи,
що си ти азе заръчах?
А Петкана му думаше:
- Да не бъда го сторила,
смея ли тебе дочака,
ей го във соба на одър,
де легнал, либе, та умрял,
чакам те да го копаем.
Стоян й нищо не рече,
право в собата увлезе,
де си е видял мил братец,
де беше легнал, та заспал,
а той сякаше, че е умрял.
Стоян брата си отива,
с дребни го сълзи облива,
като плачеше думаше:
- Бае Никола, Никола,
каква ме змия изяде,
та си Петкани заръчах
мил братец да ми отрови!
И птиченце е гадинка,
и то за брата плачеше,
камо ли азе сиромах,
без мил братец да остана!
Нали не беше Никола,
нали не беше отровен,
а си бе много напоен,
сепна се, та се събуди,
и той си брату продума:
- Бае Стояне, Стояне,
защо си плачеш над мене,
дали те някой намъмра,
или те някой тебе би,
в бащина нива, ливада?
Нали ти, бае, заръчах,
където, бае, ти тръгнеш,
без мене, бае, не ходи,
че ми са лоши селяне?!
Стоян му нищо не рече,
ала навънка излезе,
па си Петкана улови,
та й ръката целува,
ръката и коляното,
че бе по-хитра от него.
Та па се Стоян провикна:
- Чуйте и вижте, селяне,
кога ще сина жените,
та булка да му вземете,
питайте и разпитвайте,
от сой ли си е момата,
от хора, от акълии,
щото й азе заръчах,
мил братец ще ми отрови,
и аз без брата да ходя.
Заман се пари печелят
и ми се коне купуват,
и се соколе улавят,
мил братец се не намира!
И кога куче вземате
и за него си питайте
от сой ли беше майка му,
далеч ли гони вълците,
и то се на нея мята,
и то ще стадо да пази!
Да не бъде се сторило,
не би се на песен пяло,
ни пяло, ни приказвало!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015