* * *

Делба на двама братя

Останали до два бракя от баща:
единою беше Павлю господар
и другио беше Петър добър юнак.
Петър добър юнак беше оженет,
Павлю господар беше ерген.
Му оставил татко му много стока,
имане многои пари жълтици.
Всичко дял си приделиха стока и имане:
приделиха си кози и овци,
си пределиха и ниви и лозя,
си приделиха и бели пари и жълтици;
останаха я дванайсе загари,
останаха и до седем хрътове.
Петър добър юнак сака да и делят,
Павлю господар не сака да и делят,
лю се моли на него, хем му вели и гойори:
- Варай, Петре, добър юнак, брате мой,
доста ти е тебе таку, що те ожени,
хем ти е вземал млада невеста.
Мене татко не можал да ме ожени,
остави на мене до дванайсе загари,
остави ми и до седем хрътове.
Я Петър добър юнак много се налюти
на брата му. Павлю господара.
И да си отиде Петър у дома му,
да я вели на младата невеста:
- Азе кье си ида на гора зелена -
лов да половам, да чинам гостба.
Ти да заколиш рудо ми агне,
ти да го напълниш жълта отровичка
и да го изпечеш на добра фурна,
и да викнеш Павлю господарю,
ти да го гостиш, хем да го отровиш.
Я Петрова млада невеста,
що беше много умовитна и разумита,
беше заколила рудо ми агне,
та го напълни църни стафиди
и та си викна Павлю господар,
и да му вели, хем му гойори:
- Варай, варай, Павлю господар,
ти чини се като умрент
и азе да ти саваносам,
дано дойде Петре добър юнак
да те види и жално да му падне,
белким кье си върне да се простите.
Легна Павлю, си чинит като умрен
и Петрова невеста саваноса,
и седна на главата да го плаче.
Петър юнак не можал лов да полови,
лю си фати едно пиле, живо пиле.
Това пилче, слъзи рони и на Петър се моли:
- Варай, варай, Петре добър юнак,
азе на тебе много ти се моля
и ти на мене да не кайдисаш,
зере имам брат да жаля.
Авджии вчера са го утепали
и ти на мене да не кайдисаш,
зере брат ми кой кье го жали,
дали мене кой кье ми плачи!
И как бе дочул Петър добър юнак,
сам си велит с умот и се чуди:
- Пиле, що и пиле, брат си жали,
ами аз каков човек сам бил,
що накарах брат ми да отровят!
Тогай Петър добър юнак
си пусна пилченто живо,
да си вяхна бърза коня да кара,
по-скоро да пои дома му,
брат му жив да го пристигне.
И го дойди на негови тежкипорти,
да ги найде затворени, заключени,
не можа да трапи, викна да му оторят,
да пристегна бълза коня
и бърза коня скокна през високи зидове,
и он лю излезе от коня,
по-скоро се качи на диванханата.
Га гледа, брат ум Павлю саваносан,
виде и млада невеста Петровица
седи на главата му, го плаче за девере.
И тогай припусна си невестата му
да му фати малко ножче и да му вели:
- Варай, варай, Петре, добър мъжю,
от що ти падна толко тежко,
да сакаш сам да се прободеш?
Дали младата невеста ти е грозна?
Тогай я вели Петър добър юнак:
- Невеста ми е мошне харна,
ами Павлю господар загина.
Тогай му вели младата невеста:
- Варай, мъжю, мили мъжю,
немой си жално стоиш толко.
Павлю господар жив юнак е,
я жив го саваносах него,
за да ти се пожали душата.
Тогай стана и Павлю господар
и си простиха двата бракя.
Да му вели Петър добър юнак:
- Халал да ти е, Павлю господар,
всичкото татково имане!
Халал да ти са до дванайсе загаря!
Халал да ти са до седем хръта!
И тогай седнаха сите,
го ядоха рудото агне,
с църни стафиди пълно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015