|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Павлю господар два брата,
а най-мален брат Гюро,
що си имат много милост:
двата на една перница лежат,
с една покрива си покриват.
Му оставил татко му много стока:
овци, волове, пари незнайни.
Мегю нихка двата си и погодили,
еле си имат и две пилци соколови,
за тиа двете пилца влезе мегю нихка
анахема я стара вила самовила,
мегю нихка фатили да си карат
и много на гарез да си имат.
Стана Павлю господар в субота,
рано-рано на лов да си оди,
си взема и двете пилца по него,
си отиде лов да лови спрот неделя.
Лю излезе от вратата от вратичка,
тамо викна на първа му люба,
на първа му люба кадин Ангелина,
да я вели на нея, ем и говори:
- Варай, варай, кадин Ангелина,
ти да заколиш лудото агне денеска,
ти да го печиш на добра фурна,
ем да му туриш фармак понетре,
ем да източиш крондир вино,
ем да туриш зехир нетри
и да ги викниш на моя брата Гюра,
ем да го гостиш, ем да го поиш
и насетне да го отровиш.
Кога кье дойдам от лова азе,
него жив да не найда,
защо сетне кье ти сечам
твойта руса глава.
Кадин Ангелина много умна била,
го викна мален Гюра, неин милна девер,
да му вели ем говори: "Варай, браче,
мили мой браче, най-мален Гюро,
ела да ти чинам жив-мъртовец
ем да ти хвърлям бело савано,
да видиме вечер Павлю господар
от лов как кье дойде, с що ум кье биде."
Го чинила жив-мъртовец
ем му торила бело савано,
му седнала на главата да му го плаче.
Как отиде Павлю господар лов да лови,
кога гледа, едно пиле лета нависоко,
дури на сину небе лета нависоко.
Пущи едното пиле соколово да го свали.
И фатили да си бият двете пилца:
по-нагоре летат, надолу не си свалят.
Виде, па ги виде Павлю господар,
що не можат да си свалят по-надол,
пущи и другото пиле соколово.
Като отиде и той, тамо фатили да си бият
и биейке, биейке, го свалиха надолу,
го донесоха на Павля господара.
Тогай фати това пиле
да ми вели на Павле господаро:
що да чинам, зер брат мой умрел
и останах само самичок,
да тека ме фатили твоите
пилца соколови, ме навиха.
Да беше жив и брат мой,
още две пилца соколови не можали,
не можали па да ме наборат.
Като чу така господар Павлю,
скоро стана, та си отиде дома му.
Кога гледа, що кье види, сал си чуди:
мален Гюро жив-мъртовец,
що го плачи първа люба,
първа му люба кадин Ангелина.
Как виде Павлю господар,
извади остра сабя да се отсече.
Пък скокна кадин Ангелина,
та му фати десна ръка остра сабя
и му вели: "Стой, Павлю, що кье чиниш?"
А той я вели на първа му люба:
- Остави ме, кадин Ангелино, да си отсечам.
- Стой ми, Павлю господар,
белке има Господ брате да стане.
- Ако стане брат ми, кадин Ангелино,
азе на тебе голем бакшиш кье ти дам.
Та отиде Павлю господар
на брат му, на мален Гюра,
та го разкри от саваното,
та го фати за десната ръка,
го трагна да стана нагоре
прав на нозете най-мален Гюро.
И тогай двата се пригарнаха,
пак, както как беха първо мили,
така си чиниле и насетне:
си залюбили, си замилили по-харно,
па на една перница лежаха,
с една покрива си покриваха двата.
Солунско-Серско - дн. в Гърция (Веркович-Лавров, № 2; =Арнаудов-БМ
1964, № 45).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|