* * *

Делба на двама братя

Два са брата много живовали,
по-стар Павел, по-младио Петър.
Печалили до два мили брата,
печалили две кули имане,
железни са врати натурали,
па си кули жълтици пълнили.
Печалиха до два мили брата,
печалили петстотин пандура,
печалиха пет хиляди овци,
печалиха пет хиляди говеда.
Печалиха до два мили брата
двеста хръта и триста загара,
спечалиха коня шестокрила,
спечалиха триста соколета,
спечалиха конье и биволи.
Дойде заман, брайкя че се дела,
разделиха ниви и ливади,
разделиха конье и биволи,
разделиха овции виловци,
разделиха петстотин пандура,
разделиха две кули имане,
разделиха пет хиляди говеда,
разделиха хръти и загари,
разделиха триста соколета.
Ред е дошло коня шестокрила
да го дела до два мили брата.
Скараха се до два мили брата
кой да вземе коня шестокрила.
Па си Павел на Петър говори:
- Фала тебе, Петре, по-млад брате!
Ти си по-млад, ти че да работиш.
Тебе, брате, ниви и ливади,
тебе, брате, петстотин пандуре,
тебе, брате, пет хиляди говеда,
тебе, брате, хръте и загари,
тебе, брате, пет хиляди овци,
тебе, брате, конье и биволи.
Мене, брате, половин имане,
мене, брате, църкви и манастире,
мене, брате, коня шестокрила.
Разсърди се Петър вреден юнак,
па похажда лова да си лови,
па си дума на негово либе:
- Хей Марийо, мойе пръвно либе!
Да си идеш у пет хиляди овци,
да си хванеш вакло сугаренце,
да уготвиш тия сладки манджи,
сол не тури, сулимен да туриш.
Кога дойде Павел господарин,
кога дойде низ честни манастир
да си руча тия сладки манджи,
да отровиш Павел господарин!
И она е Петър послушала,
па си ойде у пет хиляд овци,
та си хвана вакло сугаренце,
та си закла вакло сугаренце,
та уготви тия сладки манджи,
сол не тури, шекере натура.
Кога дойде Павел господарин,
кога дойде низ честни манастир,
турила му нему мила снаха,
турила му тия сладки манджи
да си руча Павле господарин.
Па му служи това добро вино,
у вино му градом сълзи рони,
със вино му чаша не допълни,
със сълзи му чаша допълнува.
Па я гледа Павле господарин,
па ю дума Павле господарин:
- Хей Марийо, моя мила снахо!
Дали ти се, младо, досадило,
служаечи Павле господарин,
или ти са, младо, досадило,
служаечи това добро вино,
вино служиш, градом сълзи рониш?
Отговаря нему мила снаха:
- Фала тебе, Павел господарин!
Петър ойде у гора у лова,
а менека хабер си остави
да си идем у пет хиляд овци,
да си хванем вакло сугаренце,
да уготвим тия сладки манджи,
да не турам сола и пипера,
нело азе сулимен да турим.
Кога дойдеш низ честни манастир,
да ти турим тия сладки манджи,
та тизека, брате, да си ручаш,
та тебека, бмрате, да отровим.
Това ми се върло нажалило,
та си викам, градом сълзи роним!
Отговаря Павле господарин:
- Хей Марийо, моя мила снахо!
Я че легнем у сред у дворове,
че да легнем като мъртъв човек,
ти ме зави със бели покрове,
запали ми до две жълти свещи.
Кога дойде Петър вреден юнак,
кога дойде низ дивого лова,
да видиме що че да направи.
Петър ходи по гори зелени,
три дни ходи по гори зелени,
нигде нема лова да си найде,
да си найде лова да улови,
съде найде кръстато орленце.
Он си пущи сиво соколенце
да си хване кръстато орленце,
па не може сокол да одвие.
Он си пущи ощ' едно соколе,
та хванаха кръстато орленце.
Орле пищи из под ясно небо,
орле пищи и дума говори:
- Леле Боже, леле мили Боже!
Вчера брат ми на пладне загина,
са че азе младо да погинем.
Ка го дочу Петър вреден юнак:
- Оно пиле за брата жалее,
а я що съм хабер оставило,
оставило на моето либе -
да отрови моя мила брата!
Яхнал си е коня шестокрила,
литна коня през гора зелена,
залете се на свои дворове.
Ка погледна у равни дворове,
Павел лежи у сред у дворове
и си лежи под бели покрове
и му гора до две жълти свещи.
Кога виде Петър вреден юнак,
кога виде Павел господарин,
дека лежу у сред у дворове,
дека лежи под бели покрове
и му гора до две жълти свещи,
веднъг си е Петър съседнало
и притърча Петър вреден юнак,
та си легна при Павел господарин
и си търгна той остри ножове,
сам си оно да си се погуби.
Рипна Павел низ бели покрове:
- Брей стой, брате, немой се погуби!
Я със тебе изпития правим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015