* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
За нищо не се скарали,
всичко по равно делили,
нивите дюлюм по дюлюм,
ливади с дълги синджири,
лозята ред по ред.
Остават два коня хранени
и два сиви сокола.
Конете, като разделят,
един за друг цвилеха.
Орлите, като разделят,
един за друг пищяха.
Не можат да ги разделят.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ще ида, Петранке,
в нашито равно ливаде,
конете да си попаса,
а ти пък, булка Петранке,
хубави гостби да сготвиш,
у гостби отрова да сложиш,
брата Павела да нахраниш,
да нахраниш, да го отровиш,
имота за нас да остане!
Станала рано Петранка,
хубави гостби сготвила,
у гостби отрова не сложи
и си Павела повика
и на Павела думаше:
- Павеле, айде да се
на мъртъв престориш,
с бяло платно ще те покрия.
Петър си у ливади отива
и си соколи пуща.
Соколи орленце натиснали,
орленце пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
дето ми едно братче не остави,
от соколи да ме отърве!
Петър му много домъчня,
веднага си коне и соколи прибра,
и си у тях отива,
на порти похлопва.
Петранка му порти отваря,
с черна кърпа забрадена.
Петър си коне пуща,
право си у къщи отива
и като вежда брат си -
сред къщи, с бяло платно покрит
и си ножчето изважда,
да си в сърцето прибоде.
Петър си под платно скача,
и му ножчето взема,
и се двамата пригръщат.
Петър на Павел думаше:
- Братко ле, братко, Павеле,
синко ти, братко, харизвам -
и конете, и двата сокола!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015