|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Вечеряли свои мили бракя -
по-старио Петър, добър юнак,
по-младио Павел, добър юнак.
Вечеряли и разговарали
у събота срещу ми неделя.
Проговори Петър, по-стар братък:
- Вала тебе, Павле, по-млад брате,
аде да се, брате, разделимо,
да делимо бащино имане -
ти да вземеш нивье и ливаде,
и да вземеш села и чифлици.
Язе вземем бащино оружие
и че вземем два брата сокола,
и че вземем до два жълти хръта,
и че вземем бела Карамана.
Къга беше рано у неделя,
проговори Петър, добър юнак,
проговори на първо либе,
я че идем у диваго лова
да си бием хитра животина.
Къга стане мой по-млади братък,
че да иде черква Раваница,
да си вземе нафора и пречест,
а ти готви той сладки ручкове,
да заколеш това вакло агне,
заколи га, либе, опечи га!
Не га соли сола и пипера,
усоли го отров сулимена -
ако можеш брата да отровиш,
сви имоти на нас да останат.
Па си ойде у диваго лова,
брат му ойде черква Раваница.
Либе закла това вакло агне:
не га соли отров сулимена,
насоли га сола и пипера.
Ка са братък от черкова връна,
а снаха му тихо продумала:
- Вала тебе, по-млади девере,
кикав гявол между вазе стана:
твой брат дума тебе да отровим.
Но я айде ручък да ручамо,
па че легнеш под бела покрова,
че запалим тиа жълти свечи:
къга дойде твоя мили братък,
он може се веке па покае.
Пущи Петър два брата сокола,
та ватише орла кръстатежа.
Орле пищи, колко що може:
- Вала Богу за чудо големо,
вчера ми е братък загинало,
а я сега тука да загинем!
Къга дочу Петър, добър юнак,
па си свирну низ десните пръсти
и сокол е орленце пущило.
Он се качи коню на рамена,
бързо бега, дома да отиде,
да не буде неговото либе,
да не буде брата отровило.
Ка пристиже на равни дворове,
проговори на своето либе:
- Вала тебе, мое първо либе,
дали свърши я що те нареди?
Проговори неговото либе:
- Вала тебе, Петре, първо либе,
нел ме редиш - как да го не свършим?
Петър вади потайно ноженце
да се боде у клетото сърце,
ала либе на Петър говори:
- Да му дуунем у левото ухо -
от отрова веднъг се събужда.
Ка дунали у левото ухо -
стана Павел на юначки нозе.
Сливница (СбНУ 44/1949, № 149; =Арнаудов-БМ 1964, № 51).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|