* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака -
Бащино тежко имане,
всичкото братски делили.
Лозята кютюк по кютюк,
нивята делюм делиха,
ливади синджир теглиха.
Само им, холан, останало
дор два ми коня хранени
и дор два сиви сокола.
Ако конете разделят -
един за други ще цвилят;
ако соколи разделят -
един за други ще пищят.
Петър ми братец по голям,
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
нещичко ще ти заръчам -
всичко, Петранке, да свършиш!
Ако ли всичко не свършиш,
мила, ще ти глава отрежа!
Зарана рано да раниш,
опечи топли хлябове,
наготви гостба хубава,
в гостба си отрова да сложиш,
Павела да си повикаш,
Павела ний да отровим,
всичкото имане да вземем!
Аз ще да рано изляза,
конете да си разкарам,
ливади да си обиколя,
соколи да си разведа!
Петранка, булка хубава,
сутринта рано станала,
опекла топли хлябове,
сготвила гостба хубава,
в гостби отрова не сложи.
Павела тя си повика
и на Павела думаше:
- Драгинко Павльо, мил булин,
батко ти лошо заръча -
тебе, Павлельо, да отрова,
всичкото имане да вземем.
Но нали си ми мил, свиден,
нещичко ще те помоля.
Кат батьо ти си идва,
жив се на умрял престори.
С бяло ще те платно покрия,
с цветя ще те окича,
свещица ще ти запаля,
с тамян ще ти прикадя,
ще викна и ще ти заплача.
Дано батьо ти му домилей,
да си заръката отмени.
Петър си ливади обикаляше
и седна да си почине
под едно дърво голямо.
Кат си така седеше
Петър нагоре погледна
и в небето орел се виеше.
Шом орела си той съзря
пусна единия сокол,
с орела да се пребори.
Орела излезе по-силен,
той си сокола надви.
Писна сокола за помощ,
Петър си пусна и другия.
Двамата братя соколи,
орлето те си надвиха
и го на земя повалиха.
Орлето падна на земя,
кат си орлето издъхваше,
повдигна глава нагоре
и към Балкана погледна
И с мъка думи изрече:
- Де да си имах и аз братец,
и той на мен да помогне,
соколи да си надвием!
И се от душа раздели.
Кат зачу Петър тез думи,
бърже си соколи прибра.
Възседна коне хранени
и към къщи препусна,
дано по-бързо да свари,
Павела да не е отровен.
Щом в дверите си той влезе,
пусна конете и соколите,
и се към къщи затича.
Вратата, кат си отвори,
и видя Павел да лежи,
с бяло платно той покрит.
Извади ножче тънено,
да го в сърце си забий.
Павел се от земи надигна,
и на брат си извика:
- Недей се, братко, убива,
ами да благодарим на буля,
че излезе умна и разумна,
че ни двамата от смърт отърва!
Петър и Павел се прегърнаха,
и вече по братски заживяха
до дълбоки старини.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015