* * *

Делба на двама братя

Двама братя делба делили,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане -
златото с кантар теглиха,
нивите с въжета мериха,
лозята ред по ред разчитаха.
И за нищо са не скараха,
най ми се, мамо, скараха
за два ми сиви сокола
и два ми коня хранени.
Конете, като делили,
конете един за друг цвилили
и соколи един за друг пищяли.
Петър на булка думаше;
- Булка ми, булка Петкано,
утре ми рано да станеш,
хубави гостби да сготвиш,
в гостбите отрова да сложиш,
брата си Павля да нахраня.
Петкана във девера си отида
и на девера си продума;
- Деверко ле, мил деверко,
днес жив на мъртъв ще се преструваш,
а аз ще викна да те оплача,
и всички роднини ще дойдат,
само твоя мил братец го няма,
няма го, няма и да дойде!
Тъкмо това тя рече,
Петър в нивята седеше,
небето във огън гореше
и два се орла виеха,
виеха, още биеха.
Черни им кърви течаха
и до Петрова глава умряха.
Нещо го жегна в сърцето
Петър се към село затече,
портата широко отвори
и от нея се склно провикна:
- Стани ми, братко, стани,
па ела ме посрещни!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015