* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
Петър и Павел, двамата,
гюлове делят, ред по ред,
ливади с тънки синджири.
Само остали, остали,
до два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Ако конете разделят,
един за други щат цвилат.
Петър Еленки думаше:
- Ази си на лов отивам.
Ти сготви гостби хубави,
в тях отрова да сложиш,
Павела да си отровиш,
всичко на нази да остане,
соколи, още конете.
Ако ли не го направиш,
главата ще ти отрежа!
Еленка гостби сготвила,
както я Петър научи,
и си Павела повика,
и на Павела продума:
- Да се на умрял престориш!
С бяло го платно покрила
и му свещица запали.
Петър се от лов завръща,
от порти чука и вика:
- Каквото съм ти заръчал,
дано не си го сторила!
Тя се от вътре обажда:
- Всичко съм, Петре, свършила,
нали се, либе, закани,
главата да ми отрежеш?!
Петър се тогаз ядоса,
почна над Павел да плаче:
- Я стани, братко, я стани,
всичко на тебе оставям,
само мил братец да имам!
Павел си платно отвива,
и се двамата прегръщат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015