* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дор два близнака,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане.
Парите с кантар теглили,
нивите с синджир мерили,
ливади с тежки синджири.
За нищо не се скарали,
най-подир са се скарали
за два коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете, като деляха,
един за други цвилеха;
соколи, като деляха,
един за други пищяха.
Петър си в къщи отиде,
Петър Малушка думаше:
- Малушке, булка хубава,
аз ще да ида, Малушке,
нивите да си обходя,
а тебе, Малушке, поръчвам -
да сготвии гостби хубави,
вътре отрова да сложиш,
Павела да си отровиш,
всичко за нас да остане!
Петър си конче възседна
и в ливадите отиде.
Неговата булка Малушка,
тя си на Павел думала:
- Братко ле, драги Павеле,
какво ми бате ти заръча -
да сготвя гостби хубави,
Павелчо, да те отровя -
всичкото за нас да остане!
На висок чардак да легнеш,
с бяло платно ще те покрия
и с росни цветя ще те накитя;
бате ти, като се върне,
дано си жалба покаже.
Като си Петър заминал,
пуснал си конче да пасе,
а той под сянка залегна
под едно дърво зелено.
Като в небето погледна -
две орлета в небето летяха,
летяха и се разделиха;
над тях се вие сив сокол,
той си орлето нападна,
орлето, по-мъничкото.
Орлето жално пискаше:
- Де да си, братче, да дойдеш,
от сокол да ме отървеш!
Скоро се орлето завърна,
орлето, по-голямото,
и си на брата помогна.
Тогаз се Петър натъжил
за своя братец Павелча,
бърже се назад повърна.
Като във дворите си повлезна,
Малушка, булка хубава,
тя си е Петра посрещнала
с черна забрадка на глава.
Петър Малушка думаше:
- Малушке, булка хубава,
аз ти го рекох на шега,
защо го хвана на истина?!
Тогаз си на чардак отиде
и си платното повдигна,
и си Павела прегръща,
и на Павела думаше:
- Павеле, брате Павеле,
павеле, брате по-малък,
халал да ти са конете,
конете, още сиви соколи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015