* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
два брата, до два близнака,
Петър и Павел двамата.
Нивята с тънка копраля,
ливади с тънки синджири,
лозята редом по редом.
Всичко си равно делиха,
делиха и не разсърдиха.
Най-подир само остана,
до два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Соколи не се деляха,
един на други пищяха.
Конете не се деляха,
един на други цвилеха.
Чуди се Павел, мая се,
какво да стори, направи.
Най-подир Павел намисли,
да си Петра отрови.
Павли Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ще на лов да ида
със сивите соколи.
Ти, Петранке наготви,
наготви гостби хубави,
опечи и топли погачи.
В гостби отрова ще сложиш
и си Петра покани,
покани и го нагости,
да се Петър отрови,
соколи за нас да останат,
соколи и сиви атове.
Петранка, булка хубава,
тя била много разумна,
наготви гостби хубави,
опече топли погачи,
ама не сложи отрова,
че си на Петър извика:
- Петре ле, деверко ле,
я ела малко в дома,
нещо ще да ти кажа,
ти ще ме мене послушаш.
Мене ми Павла поръча,
аз да те, Петре, отровя,
ама той ще се разкае.
Я слушай сега, я слушай,
аз какво ще ти наредя.
Ти се на умрял престори
и се сред стая опъни,
и аз ще те, Петре, покрия
с бяла платно през глава.
Когато си дойде млад Павел,
той ще те свари под платното,
а че се Петър престори
и се сред стая опъна.
Петранка, булка хубава,
с тънко го платно покрила
и вощеничка запали.
Павла за лов отиде,
ходил, що ми е ходил,
и седнал да си почине.
Нагоре глава издигнал,
като си Павли погледна,
сив се орел над него виеше
и той си пусна сив сокол,
със орел да се пребори.
Малко се, много бориха,
и сокола се умори,
и надолу политна.
Орел си сокол надвива.
Тогаз си пусна и друг сокол,
на помощ на него да иде.
Два са сокола събрали
И си орела надвили.
Орел се ясно провикна:
- Майчице, да си проклета,
дет не си ми братче родила,
от соколи да ме отърве!
Тогаз се Павел досети,
за неговия брат Петър,
какво на Петранка поръча,
бърже соколи извика
и си за в къщи замина,
дано си свари навреме.
Като в тях отиде,
отдалеч се е провикнал:
- Петранке, булка хубава,
какво ти казах, стори ли,
стори ли и направи ли?
Петранка дума на Павел:
- Павле ле, първо венчило,
нали си, Павле, ти знаеш,
че какво кажеш, Павле ле,
аз си го изпълнявам!
Павли Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз ко ти казах на шега,
ти що го хвана истина?!
Павли си в къщи отива,
Петър си в къщи лежеше,
с бяло платно на през глава.
Викна ми Павел да плаче:
- Братко ле, братко Петре ле,
прости ми, братко, прости ми,
прости ми дето го направих.
Петър си платно отхвърли,
отхвърли, още стана,
че се двама прегърнали,
прегърнали и целунали.
Павли Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз знаех, че си хубава,
не знаех че си толкоз разумна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015