* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
два брата, дур два близнака,
Петър и Павел двамата.
Петър на Павел думаше:
- Павле ле, братко по-малък,
ай да си делба разделим
бащино тежко имане!
Нивите с въжета мерили,
ливади с тънки синджири,
ем ред по ред лозята.
Парите на кантар теглили,
за нищо не се скарали.
Най-сетне тий се скарали
за два ми коня хранени
и два ми сиви сокола.
Като конете деляха,
един за други цвилеха.
Като соколи деляха,
соколи не се деляха,
един за други пищяха.
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
хубави гостби да сготвиш,
Павел от, сън кат стане,
да яде, да се отрови,
всичкото бащино имане
за на, с Петранке, да остане!
Петър на нива отиде
пусна соколи в небеса,
соколи орле подгонват
и го на земята свалят.
Орлето кански пищеше
и майка си кълнеше:
- Проклета да си, майко бе,
дето един брат не си ми родила,
да ме от соколи оттърве!
Кат чу Петър тез думи,
нали се той нажали,
како й на Петранка поръчал.
Скоро в село пристигна,
от порти той вика на Петранка:
- Петранке, булка хубава,
дето ти снощи поръчах,
сакън, да н' си го свършила!
У туй време Петранка Павел думаше:
- Жив се на мъртъв престори,
аз ще те, драгинко, покрия
със бяло платно през лице,
ще викна да те оплаквам
със черна кърпа на глава!
Петър у къщи кат влезе,
Павел на крака подскочи,
батя си Петър прегърна,
прегърна и го целуна,
и на Петра продума:
- От днеска вече, нататък
всичкото бащино имане,
за тебе, братко, да бъде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015