|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Делба на двама братя
Иванчо байне си думаше:
- Байне ле, бачо Стояне,
ад' да се делба делиме,
делиме, да се лъчиме,
дето от мама останало,
от мама, байне, от тате,
стоката веще мъката!
Делили тий са, лъчили
пиндесе дьолюме, бре, нивя,
шийсе дьолюме ливадя -
до два ми коне останало,
дор два ми коне хранени
и дор два сиви сокола.
Чудили тий са, маели -
конете тий да разделят,
кон за кон нали ще рижи;
сокол'те тий да разделят,
сокол за сокол ще пищи.
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
аз на лова ще ида
у таз ми гора борова,
борова ем борянова.
Брат ми Иванче нахрани,
нахрани, че го отрови,
да н' ми стоката разполвиня.
Стоян на лов отиде.
Петранка, булка хубава,
сред двори ходи жаловна,
в къщи влезе тъжовна.
Иванчо буле си думаше:
- Буле ле, буле байнова,
защо си жална, кахърна -
сред двори ходиш жаловна,
в къщи влезеш тъжовна?
Иванчовата буле думаше:
- Драгинко Иванчо, деверко,
бачо ти на лов отиде,
на мене нали поръча
сладичко да те нахраня,
нахраня, да те отровя.
Иванчо буле думаше:
- Туй ли та й еня хванало -
здрав ще са болнав направя,
жив ще се на мърт престоря.
Когит' са бачо зададе,
ще седнеш да ми заредиш -
ерку би каил да стани,
живичек ще ме заройте.
Стоян из гора ходеше.
Ено ми малко бюлбюлче
нали го сокол загледа.
Сокол Стояне думаше:
- Стояне и ти, сайбийко,
да ме, Стояне, ти пуснеш
да си бюлбюлче аз сваля.
Стоян си сокол нал' пусна,
не може да го исвали;
той на Стояна пак дума:
- Стояне и ти, сайбийко,
другарю да ми ти пуснеш,
да си бюлбюлче свалиме.
Стоян си сокол нал' пусна,
бюлбюлче пищи, ем дума:
- Боже ле, Боже миличек,
що нямам нийде никого -
нет братец, нито сестрица!
Туй кат' си Стоян той зачул,
нали наум му хрумнало,
дет' на Петранка заръча
брат му Иванча да отрови.
Наум си й той говори:
"Ко го й Петранка отровила,
и нейната глава ще отрежа!"
Скоро се назад той върна,
право си у тях отиде -
той на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
как може брат ми да отровиш!
Туй кат' си Иванчо той зачул,
той се на крака изправи
ем на бача си думаше:
- Остави, бачо, ти буле,
стоката ще е булинта.
Тогиз си Иванчо излягва,
че си у Русия минува.
Сеново, кв. Кривня, Разградско (СбНУ 47/1956, с. 498, № 37 -
"Делба на двама братя"; =Арнаудов-БМ 1964, № 76).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|