* * *

Делба на двама братя

Делба се дялат два брата,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане -
злато на кантар мерили,
ливаде - с тънки синджири,
лозето ред по ред делеле,
делеле и са не карали,
най-после са се скарали,
зарад нищо и никакво -
за два коня хранени
и два сиви соколи.
Като си коне делиха -
един за други цвилеха,
като соколи делеха -
един за други пищяха.
Тогаз се Павел разсърдил,
на Петранка продумал:
- Айде в дома да идем,
тебе ще ти заръки заръчам,
Заранка рано да раниш,
Тлъста пауна заколи,
хубави гостби да сготвиш,
вътре отрова да сложиш,
братлето да ми повикаш,
хубаво да го нагостиш,
та всичкото имане
за назе да остане.
Станал Павел сутринта рано,
впрегнал кола железни,
на нивата отишъл,
Петранка рано подрани,
наготви гостби хубави,
девер си Петър повика,
всичкото му разправила,
както й брат му поръчал,
като отишъл в полето
и си соколче закарал,
два се сокола биеха,
той си соколче пуснал,
два са го соколе биле,
соколче си викна заплака:
- Проклета да си, майчице,
дет не си ми братец отгледала,
за мене помощ да даде.
Тогаз се Павел досетил,
дето поръчал на Петранка,
братето да му отрови.
Веднага впрега колата,
и си в дома отива,
и на Петранка провиква:
- Свърши ли какво ти казах?
И тя му право казала:
- Всичко е вече свършено!
Но девера си като нахранила,
с бело го платно прикрила.
Петър влиза в къщи.
Кога повдигнал платното -
брат му жив и здрав,
и са се живи хванали,
и заживели братски живот.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015