* * *

Делба на двама братя

Два брата дялба делили,
делили, не се скарали.
Всичкото на две делили,
най-подир се скарали,
заради нищо и никакво -
за два ми коня хранени,
за два ми сиви сокола.
Конете не се деляха,
един за други цвилеха;
соколи не се деляха,
един за други крещяха.
Петър Петранки думаще:
- Ази, Петранке, ще ида
към бащино росно ливаде,
конете да си развея,
соколи да си разходя.
Тебе те тука оставям,
заколи пъстър пауна,
наготви гостби всякакви.
В гостби отрова да сложиш,
брат ми Павел да отровиш,
бащино имане за нас да остане!
Тръгна Петър, замина,
като в ливади пристигна,
коне на паша той пусна
и си нагоре погледна.
Орле в небеса хвърчеше.
Петър си пусна първи сокол,
орлето да му улови.
Орле на сокол надвило,
Петър праща втори сокол,
соколи орле хванали.
Почнало орле да пищи,
мама си люто да кълне:
- Късо ли беше лятото,
едно яйце да си снесла,
едно орле да си изхранила,
за мене братец да беше,
сега щеше да ми помогне!
Като зачу Петър орлето,
кар за братец то плаче,
нему му на ум дойде,
че той има един брат
и поръчал да го отровят.
Веднага орле той пусна,
бързо си коня възседна,
възседна и препусна,
дано брат си жив да завари.
Но Петранка, булка хубава,
заклала пъстър паун,
наготви гостби хубави,
в градинка си Павела повика:
- Драгинко, драги Певеле,
я ела да се нахраним.
Брата ти Петра кат видим,
от ливади да си иде,
ще легнеш, драги драгинко,
на мъртъв ще се престориш,
ще викна да те оплаквам.
Докато се нахранят,
ето го Петър пристига.
Като го съгледа Петранка,
започна драгинка си да нарежда.
Далеко Петър викаше:
- Стори ли го, мари, Петранке,
ази ще да се отровя,
заради брата си ще се погубя!
Тогаз Петранка Петра повика,
с Павела прошка да вземе.
Петър при Павел като отиде,
от него прошка да вземе,
Павел се от легло надигна,
надигна и позасмя.
Петър се хвърли на брата си
и му се жално молеше,
Павел да му прошка даде
заради тази грешка голяма.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015