* * *

Делба на двама братя

Два брата делба делили,
Петър и Павел двамата,
бащино тежко имане,
за нищо не са скарали,
всичко по равно делили -
нивите дюлом по дюлом,
ливади с дълги синджири,
лозята ред по ред,
остават два коня хранени
и два сиви сокола.
Конете като разделят
един за други цвилиха,
орлите като разделят
един за други пищяха.
Не можат да ги разделят
Петър Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
днеска е, мари, събота,
утре света Неделя.
Аз ще ида, Петранке,
в нашто росно ливаде
конете да си напаса
и два ми сиви сокола,
апък ти, булка Петранке,
хубави гостби да сготвиш.
У гостби отрова да сложиш,
брата Павела да нахраниш,
да нахраниш, да го отровиш
имота на нас да остане. -
Станала рано Петранка,
хубави гостби сготвила,
у гостби отрова ни сложи
и си Павела повика,
и на Павела думаше:
- Павеле, хай да се на жив
мъртъв престориш
с бяло платно да те покрия. -
Петър си у ливади отива
и си сокол пуща.
Соколи орленце натиснали,
орленце пищи и вика:
- Проклета да е майка ми,
дето ми едно братче не остави
от соколи да ме отърве. -
Петър му много домъчня,
веднага си коне и соколо прибра
и си у тях отива.
На порти похлопва.
Петранка му порти отваря
с черна кърпа забрадена
Петър си коне пуща,
право си у къщи отива
и като вижда брат си
сред къщи с бяло платно покрит
и си ножчето изважда
да се в сърцето прободе
и Павел си под платното скача,
и му ножчето взема,
и се двамата прегръщат
и Петър на Павел думаше:
- Братко льо, братко Павеле,
всичко ти, братко, харизвам
и конете и двамата сокола.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015