* * *

Делба на двама братя

Двама братя вярно живяли,
за нищо се братя не скарали
и Сърбия на две пределили,
за нищо се братя не скарали,
и най после се братя заделили,
и за нищо се братя скарали.
Имали братя конче вихрогонче
и имали сиво соколенце -
Аджи Петър иска той да си го вземе,
а Димитър не му ли не дава.
Взема Петър, яхна сиво конче
и си взема сиво соколенце.
И си отиде в гора зелена,
в гората в сиво езере,
и на булка той си поръча:
- Аз ще ида в гора зелена,
и ще яздя това сиво конче,
и ще водя сиво соколенце.
А ти, либе, брата да отровиш,
ако ли го, либе, не отровиш,
тука жива да не те видим!
И кога си Петър заминал,
либе му се чудом чуди,
що да прави и какво да чини,
и си влезе в хладни земници,
та наточи вино тригодишно,
и се качи горе нависоко
та си отиде при девера Димитра,
и на девер молба помолило:
- Брат ти отиде у гора зелена
и отязди това врано конче,
и отведе сиво соколенце,
и на мене ми е поръчало
аз и тебе да си те отровя.
А аз, ще те молба помоля,
поклони му коня и сокола,
да ме мене брат ти не погуби.
Димитър взема вино, пийна си и рече:
- Поклонявам му коня
и сокола, само тебе жива да остави!
И си отиде Петър в гора зелена,
и си пусна сиво соколенце,
и го пусна в сиво езерце,
да си хване гугутка златокрила.
Гугутка надви на сиво соколенце,
та му строши това десно крилце.
Сокол пищи, до Бога се чува.
И си пита Петър сиво соколенце:
- Какво ти е без дясното крилце?
А сокол му потийом говори:
- Какво, ще е брат един без друг,
така, ще е и мене без дясното крилце.
Като чу тия люти думи,
Петър яхна това врано конче,
дано ти си братец живо заварило
и си идва отдалеко вика:
- Я отвори, мое първо либе,
отрови ли брата ми Димитра?
Либе му тихо говори:
- Аз не съм ти братя отровила,
ала съм ти с братя погодила,
поклони ти коня и сокола!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015