* * *

Делба на двама братя

Де гиди, вино червено,
и тая бистра ракия!
Никому добро не стори,
ни тая вечер, ни друга!
Запили са се, запили
двамина бракя близнаци -
Йована, та па Стояна.
В пиянство са се скарали,
на трезно са си делили
бащино тежко имане.
Ниви делили с копрали,
ливади с тънки конопци;
бели грошове - с кошове,
дребните пари с кантари.
Хубаво всичко делили,
делили и разделили.
Остало още да делят
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Соколе да си раздвоят,
нали са едно мътило,
ще пищят един за други;
атове да си раздвоят,
нали са едно кърмило,
ще цвилат един за други.
Па се е Стоян премислил,
брата си Йован да спастри,
та нему да му останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си на булка продума:
- Мома невесто Петкано,
моя ти верна стопанко,
я ще ти нещо запрещам,
но тизе да го извършиш!
Ако ли не го извършиш,
главата ще ти отрежа,
та ще я на кол набия!
Азе ще, либе, да ида
във тая гора зелена,
дребна си лова да лова.
Па тизе, либе Петкано,
да станеш рано, по-рано:
замеси тесто кисело,
напечи бели погачи
и тия вити краваи;
заколи тлъста патица,
наготви гостби всекакви,
натури, либе, отрова;
наточи вино, ракия,
па брат ми Йован да викнеш,
ти добре да го нагостиш
и по-добре да го отровиш,
та назе да ни останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове!
Па си е Стоян отишъл
във тая гора зелена,
дребна си лова да дири.
А па Петкана станала,
заврати бели ръкаве,
намеси бели погачи,
повече вити краваи;
заклала тлъста патица,
не бе турнала отрова,
но измешала вино с ракия.
Па си е Йован викнала,
та го е добре гостила
и по-добре го упоила.
Та си е Йован попаднал,
попаднал ни жив, ни мъртъв.
И Петкана е станала,
с бело го платно покрила
и му свещица запали.
Като е Стоян походил
по тая вита планина,
низ тая гора зелена;
като е малко походил,
той се е много утрошил.
Не найде лова никаква,
па рекъл Стоян да седне,
та малко да си почине
и да си пийне водица.
Като е Стоян поседнал,
поседнал Стоян, полегнал
и се нагоре обърнал,
Стоян си ми е съгледал
едно ми сиво орленце,
горе във сини облаци.
Стоян е пущил бел сокол,
като е сокол излезнал,
па се със орле хванали.
Борили, що се борили,
нити се сокол подава,
нити се орле подава.
Стоян е пущил и брат му.
Като се сокол извило,
та си при орле излезнал,
па са го двама хванали,
по за крилце го държеха,
перо, по перо скубеха,
жълти му очи клювеха
и го при Стоян носеха.
Орленце жално пищеше,
майкя си люто кълнеше:
- Проклета да си, мале ле!
Толчаво лето летовно,
три пъти да си носила,
два пъти да си люпила,
по едно да си чувала,
та и я братец да имам,
от сокол да се отърва!
Като е дочул млад Стоян,
и той се сетил за брат си,
на какъв го ред остави!
Скоро соколе улови,
па ги във кафез затвори,
та па си пущи орлето.
Скоро у дома отиде
и отдалеко извика:
- Либе ле, либе Петкано,
какво ти тебе заричах,
дано не си го свършила,
голема дарба ще те дара!
Ала Петкана продума:
- Либе ле, либе Стояне,
мога ли, либе, смея ли,
смея ли да го не свърша;
нали се, либе, закани,
че ще ми глава отрежеш,
та ще я на кол набиеш?!
Я яла, либе Стояне,
та брат си Йован да видиш -
още му гори свещица!
И Стоян в къщи надникна,
като е видел млад Стоян,
че брат му покрит със платно
и че свещица гореше,
то се е назад повърнал,
извадил остро ножленце,
да се във сърце убоде.
Нали е Петкана разумна,
нали е от рода чутовна,
чутовна рода, голема,
скоро му ръка задържа
и си на Стоян продума:
- Либе ле, либе Стояне,
постой ми, малко почекай!
Брат ти Йован е още жив!
Увзела ведра ковани,
скоро за вода отиде,
на тая чешма шарена;
донела вода студена,
та си Йована полела
и Йован се е събудил
от това тежко пиянство.
Като е видел млад Стоян,
че брат му Йован е живо,
че е живо, още и здраво,
той се е много зарадвал,
па си на булка продума:
- Либе ле, либе Петкано,
я стани, либе, я стани,
замеси тесто кисело,
опечи бели погачи,
наготви гостби всекакви,
наточи вино, ракия,
па опни дълга трапеза,
цело ще село свикаме,
да ядем, либе, да пием,
за здраве на брата Йована,
че брат без брата не може!
И Петкана е станала,
напекла бели погачи,
наготви гостби всекакви,
наточи вино, ракия,
опнела дълга трапеза.
Стоян калеска изпрати,
цело е село надошло.
Като седеле и яле,
Стоян на крака подскочи
и се до трапеза изправи,
па си на хора продума:
- Яжте и пийте, селяне,
и вия, верни комшии,
и мене да послушате,
какво ще да ви покажа!
Кога си жена вземате,
да попитате комшиите,
сговорна ли е с комшии,
работна ли е из къщи!
Кога си куче вземате,
питайте стопанина му -
от сой ли му е майкя му,
далек ли гони вълците!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015