* * *

Делба на двама братя

(...)
Черно се орле виеше.
Как го соколи видяха,
Стоян си соколи попусна,
те си орленце подвели -
първо му скубе перата,
второ му скубе главата.
Орленце клето пищеше,
люто майка си кълнеше:
- Да се провали мама ми,
дето ми страви братчето!
Да ми й сега братчето,
от соколи ще се отървем,
отървем, да ги удавим.
Стоян се смисли, помисли,
че му за брата домъчне.
По-скоро дръпна соколи
да си иде, брат си да свари,
да свари, холан, не затрий.
Петранка бе хитра, разумна,
че си й сред къщи постлала
и на драгинка си думаше:
- Драгинко, драго Никола,
я ела, драго, полегни,
с бяло платно ще те прекрия,
драгинко, из къщи ще ходя,
жалнино-милно ще плача,
да видим, да си дойде батьо ти,
че да милей за тебе.
Никола легна сред къщи,
Петранка платно отряза,
че му й лицето прекрила,
че из къщи ходи Петранка,
жалничко-милно плачеше:
- Я стани, стани, драгинко,
че яли батьо ти де иде,
пъстри соколи той води.
Стоян през двори вървеше,
като си в къщи ювлезе,
видя Никола сред къщи,
под бяло платно лежеше.
По-скоро дръпна ножченце,
в сърцето да се удари.
Петранка диван седеше.
Таман към него посегна,
в сърцето да се удари,
Петранка ръка улови:
- Стой, какво, Стояне, ще направиш?
Драгинко не е той умрял!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015