* * *

Делба на двама братя

Имала мама, имала,
имала два ми синове
като два сиви солкола,
ала снашица нямала.
Ожени мама Ивана,
та си снашица доведе,
снашица като змеица.
Раздели мама мъката,
мъката мама, стоката.
Паднало ми са Ивану:
бащино конче хранено
и до два сиви солкола.
Пък са паднало Стояну:
бащини къщи високи,
бащини двори широки.
Тодорка каил нестана,
ами Ивану думаше:
- Иване, либе Иване!
я си възседни добър кон
и си солколи поведи,
че иди по планината,
наред планина изгледай -
како ще да ти хареса.
Походи два дни и три дни,
походи цяла неделя.
Аз ще пропъдя мама ти,
пък ще заколя драгинка,
нам да остане мъката,
мъката, либе, стоката.
Иван Тодорка послуша,
че си възседнал добър кон
и си соколи поведе,
отиде по планината.
Ходил е два дни и три дни,
ходил е цяла неделя.
Наред планина изгледа,
не му хареса нищичко;
ку му хареса, хареса
едно ми дърво елхово,
на дърво гнездо орлово,
в гнездото птиче орлече.
Иван съседнал добър кон,
че свърза Иван кончето,
че се на дърво покачи,
че си в гнездото посегна.
Улови Иван орлече,
орлече писом пищеше,
като пищеше, думаше:
- Боже ле, вишни Господи,
как нямах нийде никого,
я баща, я побащима,
я брата, я побратима,
от сокол да ме отърват!
Малко щат да ме отърват,
много щат да ме измолет.
Че са Ивану смилило,
че пусна Иван птичето,
че слезе Иван от дърво,
та че си у тях отиде.
Среща му иде Тодорка,
Чч на Ивана думаше:
- Добре си дошел, Иване!
ази пропъдих мама ти,
пък заклах, либе, драгинка;
на нам остана мъката,
мъката, либе, стоката.
Иван Тодорка думаше:
- Тодоро, либе Тодоро!
аз сега видях, Тодоро,
че било мило за мама
и било братец трябало.
Наред планина погледах,
не ми хареса нищичко;
ку ми хареса, хареса
едно ми дърво елхово,
на дърво гнездо орлово,
в гнездото птиче орлече.
Аз съседнах добър кон,
че се на дърво покачих,
улових птиче орлече,
птичето писом пищеше,
като пищеше, думаше:
"Божне ле, вишни Господи,
как нямах нийде никого,
я брата, я побратима,
я мама, я помайчима,
я баща, я побащима,
от сокол да ме отърве!
Малко ще да ме отърве,
много ще да ме измоли."
Ази си пуснах птичето,
слязох, Тодорке, от дърво,
че си възседнах добър кон.
Аз сега видях, Тодорке,
че било мило за мама
и било братец трябало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015